Напишете дума/думи за търсене

По мириса посрещат

Стискай крепко, гледай другия в очите. Всеки знае да се здрависва. Знаем ли обаче какво правим след това?

Според ново изследване при поздрав и ние, хората, като животните, се подушваме един друг, за да се опознаем.

Ноам Собел от института "Вайцман" в Израел попаднал на данни на епидемиолози от 2008 г. за честотата, с която хората докосват лицата си. Хрумнало му, че това е свързано с миризмата, по-точно с отделянето на ароматни сигнални молекули, известни като феромони.

За да провери дали е така, неговият екип кани 280 души за участие в експеримент. Първо молят всеки от тях да изчака малко сам в стая. Там влиза човек от екипа (мъж или жена) и поздравява със или без ръкостискане. Казва, че експериментът ще започне скоро и си тръгва. Участниците не схващат, че той всъщност е започнал и че ги снимат през цялото време.

Екипът на Собел брои колко често всеки от сниманите се пипа около лицето преди и след поздрава. Оказва се, че хората, които са били посрещнати с ръкостискане, докосват лицата си по-често от другите, на които човекът от екипа само е кимнал за поздрав. А и докосванията им по лицето са по-близо до носа.

За да разбере дали при допира до лицето има и подушване, екипът оборудва друга група хора с апарати за измерване въздушната струя от носа и повтаря експеримента. Откриват, че струята е поне двойно по-силна, когато човекът докосва лицето си: ясен знак, че вдишва мириса на ръката.

Не всички наблюдения на д-р Собел са лесно обясними. Ако целта на помирисването е да научим нещо за човека, с когото сме се ръкували, логично е да подушим подадената му ръка. Това обаче става само ако се ръкуват двама от един пол. Докато при здрависване с другия пол, миришем другата ръка, с която не сме го докосвали.

Д-р Собел засега не е разтълкувал защо е така. Той още не знае каква информация се предава чрез ръкостискане. Но е направил други опити и доказва, че при него се разменят молекули на сквален, хексадеканова киселина и геранилацетон.

Подобни експерименти прави и Тристрам Уайът, изследовател на феромоните от Оксфорд, става ясно от публикация в сборника на Кралското дружество. Според него какво точно представлява човешкият феромон е сложен въпрос заради факта, че първи насекомите си служат с феромони. Те са нещо като външни хормони за тях - молекули със специфичен и предвидим ефект. Той най-често е сексуално привличане, но може да е и сигнал за опасност или за насочване на другия към храна.

При бозайниците концепцията за феромоните е спорна. Но и те общуват чрез миризми. Когато куче вдига крак, то оставя съобщение за себе си и си маркира територия. Но какво ще направи с тази информация друго куче, зависи от много неща - пол, социален статус, дали познава маркиращия и дали е приятелски настроено към него. Реакцията му не е автоматична като при насекомите.

Вече десетилетният лов за човешки феромони не е довел до нищо. Д-р Уайът призовава за още експерименти, при които към хората да се подхожда като към новооткрити бозайници. Д-р Собел прави точно това. Според него здрависването е социално приемлив начин за разпознаване на "своя човек" по миризмата. Също като кучето, което подушва задницата на друго куче, за да установи дали си подхождат.

В тази функция на ръкостисканията няма нищо уникално. Има описани много видове поздрави, при които мирисът играе важна роля. Например обичаят в Индия младеж да докосва краката на възрастен човек, който после потрива главата му с ръка. Или ритуалът на аборигените да посрещат госта с ръце под мишниците, след което да ги опират в гърдите му за поздрав.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ



X