Предизвикателствата на изкуствения интелект, за които предупреждава Ерик Саден

Ерик Саден е френски философ, който предизвика голям интерес със своите дълбоки разсъждения върху феномена, който вълнува всички нас: изкуствения интелект. За този мислител това не е въпрос на обикновен технологичен напредък, а разлом на цивилизацията, каквато я познаваме.

Той не се колебае да твърди, че изкуственият интелект е най-важното философско предизвикателство на 21 век.
Саден заявява, че еволюцията на технологиите е експоненциална през последните години. В началото това е свързано с обработката на информацията по функционален начин, особено когато обемът е изключително голям. Днес обаче, според този експерт, технологията е способна да „създава истини“ и да контролира човешките действия.

Освен това философът твърди, че изкуственият интелект става все по-интелигентен. И все пак хората, които засяга, не само не отхвърлят това, но го приветстват с любопитство и вълнение. Неговите джаджи и функционалности пленяват всички ни.

Трябва да изясним, че Саден не е „антитехнологичен“ мислител. Всъщност той анализира въздействието на новите технологии в рамките на цивилизацията и идентифицира предизвикателствата, които поставят. Едно от неговите опасения е фактът, че много от устройствата вече нямат задачата да ни „помагат“ като човешки същества, а по-скоро да ни „заменят“.

Саден вярва, че сме близо до навлизането в сферите на трансхуманизма. Следователно основното предизвикателство ще бъде сливането между човешкия мозък и компютъра, пораждайки по-висша реалност: суперинтелигентност.

В рамките на трансхуманизма животът ни се очаква да бъде много по-дълъг. Ще поддържаме добро физическо и психическо здраве в продължение на много години. Освен това нашите когнитивни способности ще бъдат изключително „витаминизирани”. Дотук добре. Но проблемът е, че това ще бъде насочвано и контролирано от външното индивидуално съзнание. Това означава, че „перфектният свят“ ще се управлява от външни за индивида съвест и интереси.
Едно от опасенията относно изкуствения интелект е, че той
напълно ще замени хората на работното място.

Трите измерения на „алгоритмичния живот“
Ерик Саден твърди, че има три измерения, включени в това, което той нарича „дигитализация на съзнанието“ или „алгоритмичен живот“. Единият е онтологичен и е свързан с битието; другият е епистемичен и се свързва с производството на истини. Последното се нарича етично-политическо измерение. Това е свързано с етичното човешко поведение и власт.

Един от големите рискове, за които предупреждава Саден, е фактът, че изкуственият интелект се превърна в производител на истини. Алгоритмите са в състояние да анализират ситуации, да правят заключения и да предлагат маршрути. Най-простият пример е даден от социалните медии. Въз основа на въпроси или оценки от индивида, алгоритмите решават каква информация трябва и не трябва да им бъде показана.

Това се случва във всички области, включително и в науката. Саден вярва, че е въведен нов режим, този на алгоритмичната истина. За първи път в историята се случва нещо подобно. То съответства на епистемичното измерение и има много последствия.

Реалното и неутралното
Саден също така твърди, че тази нова версия на света води до „изчезване на реалността". За него реалността генерира несигурност и поставя граници. Но в този нов „перфектен“ свят, изграден чрез технологии, той преследва целта да елиминира несигурността. С други думи, елиминиране на реалността.

Друга опасност се крие във факта, че всички тези постижения се представят на широката общественост като „неутрални“. Сякаш тази структура няма друго намерение освен да улеснява и подобрява човешкия живот. Това обаче не е така. Вече знаем, че алгоритмите ни правят добри клиенти, но опитомяват избирателите.

И накрая Ерик Саден ни предупреждава за един безспорен факт. Ние променяме цивилизацията. Както винаги, това носи ползи, но и рискове. Тези, които присъстват в света на изкуствения интелект, са изключително важни. Затова не бива да ги изпускаме от поглед.