Напишете дума/думи за търсене

Дай ми криле и аз ще ти донеса звезда

Чух тези думи преди около година. Тогава не успях да ги осмисля. Харесаха ми, но не задълбах в размисли какво си искал ми кажеш.
Днес, година по-късно, в три сутринта се будя с онази телепатична връзка, която имаме помежду ни, и със същите тези думи в главата си " Дай ми криле и аз ще ти донеса звезда", връщам времето с дванадесет месеца назад.

Пак беше лято - слънчево, топло и плажно.
Една нощ си бяхме направили лунен пикник, търсехме падащи звезди и наблюдавахме луната. Тогава за първи път усетих всичките ти страхове накуп. Беше те страх да ме докоснеш, да ме вкусиш, да ме прегърнеш. Нощта беше приказна, звездна и спокойна. И тогава чух тези думи от теб, които се запечатаха в съзнанието ми: "Дай ми Криле и аз ще ти донеса звезда".

Лежах върху одеялото, притисната в теб, вперила поглед в небето, търсейки звезда, която да ми донесеш. Всички изглеждаха абсолютно еднакво и светеха различно. Харесах си последната звезда от опашката на Голямата мечка. Исках да ми донесеш нея, но не знаех как да ти дам криле, за да стигнеш дотам. Звездите падаха тихо, мълчаливо и с финес. Лежах до теб, зяпайки в небето и чувах мислите ти. При всяка падаща звезда желанието ти беше едно и също.

Желанието ти лежеше до теб и се любуваше на тишината, с която гората ни обгръщаше, нарушавана единствено от време на време от тъжната песен на някоя сова. Искаше мен. Искаше аз да съм твоето щастие. Искаше да ти дам криле, с които да полетиш и да ми донесеш онази мъничка звезда от опашката на Голямата мечка.

Днес лежа в леглото си, а часът е толкова ранен, че не успявам да заспя. Чувам думите ти в главата си отново и отново: "Дай ми криле, а аз ще ти донеса звезда".
Криле така и не ти дадох. Месеците се изтъркаляха ужасно бързо и отново е лято.
През цялото време правих всичко друго, но не и да ти дам криле. Не знаех как се дават криле, как се лети.

Когато той си тръгна, изтръгна моите криле. Беше мъчително, когато се наложи да превързвам кървавите дупки там, където бяха някога те. Затова не знаех как да ти дам крилете, от които ти така ужасно се нуждаеше.
Исках да си щастлив с мен. Исках да бъда твоите криле в хубавите и лошите моменти. Исках да се будя до теб и да заспивам до теб. Исках да ти подаря усмивки, хубави моменти и приказно звездно небе. Исках да ти подаря крилете, за които ме помоли преди година. Исках да се радваме на всички онези моменти, в които се будим един до друг и виждам усмихнатото ти лице. Исках да лежим отново под небето, обсипано с безброй звезди, и да си намисляме желания. Исках да лежа, сгушена в теб, и да мечтая за едно по-добро утре, в което ще сме заедно. Исках да бъда до теб завинаги. Исках да мога да ти покажа колко е хубаво, когато има някой, който да ти даде криле, с които да полетиш.

Обичам те, въпреки че се провалих във всичко.
Обичам те, въпреки че така и не ти дадох криле.
Обичам те, въпреки че тази нощ възглавницата ми е мокра от липсите ми по теб.
Искам да ти дам криле, за да ми донесеш онази звезда.
Искам да се будя до теб.
Искам да бъда твоя.
Искам да виждам усмивката ти и да потъвам в прегръдките ти.
Искам да плача, когато ми се плаче, а ти да избърсваш сълзите ми и да ми обещаваш звезди.
Прости ми.
Че те нараних.
Че не бях до теб в трудните ти моменти.
За болката, която изпитваш от липсата ми.
За думите, с които счупих света ти и от очите ти заваля.
Че не бях смела.
Че убих усмивката ти.
Че не ти дадох криле.
Аз все още искам последната звезда от опашката на Голямата мечка, но закъснях.
Прости ми, че закъснях.

Стани автор на MILA.BG. Очакваме твоите текстове на editors@mila.bg заедно с името ти и актуален имейл за връзка. Текстовете, одобрени от нашите редактори, ще бъдат публикувани в рубриката "Ти, звездата".

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X