Напишете дума/думи за търсене

Защо момичетата искат да се татуират

„…Станчице треперушчице,

как да се дваминка взьомнеме,

га си още мъничка,

нима мож коща да въртиш,

нима мож чедо да гледаш?

Юначе лудо и младо,

и пиленца са мънички,

сами си вият гнездата.“

Родопска песен

Все по-често ни прави впечатление как вместо нещо скъпо, полезно или приятно нашите пораснали девойчета изведнъж решават да се татуират. След темата какво именно ще изрисуват и къде ще го носят по тялото си, ние продължаваме с най-притеснителното: „Ама ти осъзнаваш ли, че е завинаги?“

Да, знаят. И го искат. Това е така странно! Ние споменаваме младостта им, неоформените вкусове, житейските превратности, които ги чакат, но те не отстъпват. Завинаги – завинаги. Искат го.

Напомняме, че при старост този символ няма да бъде вече така привлекателен, а евентуалното отстраняване вероятно ще боли много и ще им остави белези. Но те не отстъпват. Искат го. И дори, сякаш колкото повече разбират, че нещата са сериозни, толкова повече го искат…

Напомня ли ви това на нещо друго?

Във възрастта на зрелостта, която реално при момичетата започва малко преди 18 години, човек започва да поема отговорност. А в наши дни това е все още учебен период. Рано е за къща, рано е за самостоятелна професия, общо взето е рано и за семейство. Тогава младият човек (за съжаление обикновено повлиян от рекламите, инерцията и модата) сам намира нещо трудно, силно и трайно, като с все сили опитва да го извърши.

В по-древните общества това е периодът на „инициацията“. Момчетата извършват действително трудни неща, минават различни посвещения, за да бъдат приети в света на мъжете. Днес те силно настояват поне да извършат нещо смело, като най-често това е покупката и управлението на мотоциклет или (също) татуировка. Девойките отдавна имат своята „момина градина”, ред реални отговорности в домашната работа, както и малки братя и сестри, които ги превръщат в малки майчици.

Разбирайки вътрешните, обикновено неосъзнати подбуди на нашите тийнейджъри и тийнейджърки, ние бихме могли според личните им склонности предварително и постепенно да ги насочим към друг вид дейности, които реално също ще удовлетворят усещането им за дял в света на възрастните, и ще ги възпитат на отговорност. Ако са силни в някаква сфера, те могат вече не само да се обучават, а и сами да преподават. Понякога дори определен вид собственост, която да стопанисват сами, е добре дошла. В много държави пък една година след училище младите хора работят като доброволци.

Но нека не забравяме и факта, че трайното посвещение на нещо намира своя най-верен отговор в любовта и семейството. Нагласата им, че „връзките“ и семействата днес са неустойчиви, временни, нанася предварителна рана в сърцата на тийнейджърите, особено на момичетата. Нерядко татуировките и самият им външен вид на тази възраст изобразяват необичайна войнственост, която всъщност е тяхната защита срещу това да бъдат употребени и захвърлени.

Затова преди да ги заклеймим като „глупави бунтарки“, е хубаво да утвърдим тяхното желание да създадат нещо трайно, независимо от статистиката и „околната среда“. Да укрепваме вярата им, че това зависи само от тях, от начина по който гледат на себе си, от това да не се чувстват „евтини” и „заменими“.

Неслучайно някога момите са носели много скъпи накити - не само за да се покаже богатството на рода им, а за да чувстват самите те своята стойност. Дори през време на робство българките са стъпвали като царици, а в народните песни може да се види тяхната смелост и самочувствие. Същото свидетелстват и пътешествениците, минавали в разни периоди през България.

Ако все пак се стигне до татуировка, нека не си „скубем косите”. Много известни личности на представителен пост вече имат и татуировка... Да не губим поглед към вътрешния свят на нашето момиче. По-важни са другите неща, които не бива да се настанят там - отчаяние, огорчение или търсене на „престиж” в очите на тия, които не могат да различават злато от станиол.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X