Напишете дума/думи за търсене

Обичам бавното щастие

Хей ти.

Готова съм.

В режим „благодат” съм.

Вървя по света и си взимам, към каквото мe тегли. Сякаш пазарувам от магазина на живота нежно, изобилно и без да му мисля. Само посочвам - това, и това, о, и това също.

Изкушена съм , пази се.

Ловя сънища, присвоявам мисли и неусетно топя килограми. Храни се.

Бъди нащрек, бъди щедър.

Мога да си взема от мечтите ти. Тези, в които винаги съм живяла.

Ако реша да ти ги върна, вече няма да си същия. Но и така вече не си.

Взимам си време. „Опаковайте ми го хубаво, моля. За подарък е.” Обичам бавното щастие и бързите задължения. За да компенсирам, трябва да жонглирам умело.

Все по-добра ставам.

С правилата действам елегантно. Стъпвам нежно по тънката червена линия. На ръба е опасно и малко изморително. Но за мен е добре. От малка големите ме пускат в дълбокото. Смятаха, че ще се справя. Днес сама скачам. Все в дълбокото, така съм научена.

Искам много и работя много. С удоволствие. Когато не усещам удоволствие вече, правя го по нов начин. Ако няма и нов начин, правя го, докато си мисля за удоволствия.

Важни са намеренията и резултата винаги идва положителен – за някой повече или всички по малко. Най-вече за моя радост. Преценката е трудна, но има хора, които дори и когато направят грешка, тя е вярна в перспектива. Наречи го дарба. Дарбата да преобразуваш. От всеки лимон да можеш да си направиш лимонада. Е, в краен случай лимончело. Оправяш си вкуса и продължаваш.

Заобикалям грозните отвътре хора, лошата миризма, неприятния шум, вредната храна, статичността. Заобикалям пошлостта, безверието и плитките умове. Там няма нищо за мен. Всичко е приживе мъртво.

Присвоявам си идеи и ги украсявам. Да си естет е игра без край. Всички печелят, дори тези, които не участват. Винаги има какво още да направиш по-красиво. Винаги има още нещо за обичане. И все ще се намери някой, който ще хареса боровинковите ти сладки…и нощи.

Подслушвам разговори и съпреживявам с щастливите – присвоявам си радост. Моля се за нещастните – прося милост за тях.

Информацията е важна. Намира се лесно. Но ценната убягва на мнозина. Когато ми потрябва, сама си скача в кошницата за пазар. Често я забравям след време. Заедно с кошницата. Толкова е много, за какво ми е цялата. Трябва да отсяваш важното. Но и това е работа за професионалисти.

Консумирам алчно музика - от интернет, от отворения прозорец на съседите, от плейлиста в колата ти. За изкуството съм, О, винаги готова да се отдам като време, като място, като форма. Както и за хумор с много смях. С една сълза в края на окото - за разкош.

Взимам си любов. Имам фабрика за производство. От къде мислиш, че имам толкова много.

Мога да изброявам до безкрай. Колко неща ползваме и за колко от тях всъщност правим нещо, за да ги имаме?

Та, за какво, казваш е цялата тази суетня за твое и мое, за повече и по-малко? Тук сме за някакво време и всичко ни е дадено за временно ползване. Има от всичко по много. Колкото успееш да си вземеш, толкова. И тънкият момент във всичкото това е - мярката, защото… накрая винаги идва сметката.

Плащаш си за това, което си взел в повече. Плащаш и за това, което не си направил, а си могъл.

Внимавай.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X