Напишете дума/думи за търсене

Сънят, който може да се случи

Гледах през прозореца слънцето, което бавно събуждаше малките сънливи улички, които все още спокойно спяха в студената утрин. На перваза на прозореца бяха кацнали два цветни синигера, които си търсеха храна в саксията на мушкатото, което майка ми беше оставила на прозореца. Наблюдавах ги как се ухажват и се сетих за нея. Жената, която се появи в живота ми внезапно и напръска обилно по ъглите на ежедневието ми с мухозол.

Изкара усмивката ми от дълбините на най-прашния шкаф и ми показа света през нейните очи. Намери ме и завъртя в емоции целия ми свят. Харесах я още щом я видях на първата среща. Излъчваше чар, с който успя да ме плени толкова бързо, че докато се осъзная вече беше обзела мислите ми.
Сетих се, че не съм й писал днес и включих компютъра.
- Добро утро, любов. Как си днес? - написах и отидох да си направя сандвич и капучино. Когато се върнах обратно бях получил съобщение от нея:
- Утро, любов, сънувах те тази нощ. Сега се събуждам и се опитвам да запомня съня, за да ти го разкажа. Как си днес?
- Хей, ами добре съм, тъкмо си направих закуска.
- Да ти разкажа ли съня си, докато все още го помня?
- Естествено, давай, разкажи ми го. Любопитен съм този път какво сънува.
- Беше много романтично и красиво. Бяхме в Истанбул на почивка. Разхождахме се дълго из центъра и пихме чай на пристанището. Чайките летяха ниско и от време на време кацаха на земята, за да си хапнат от вкусния турски геврек, който закусвахме. Слънцето изгряваше и нямаше и облак, който да помрачи красивата сутрин. В един момент ти ми каза, че ние неслучайно сме на това място и че моментът е много специален. За миг си помислих, че не мога да разбера какво говориш и не ми се иска да мисля за нищо, а само да се насладя на времето и на морето. Толкова мечтаех за този град и за това пристанище с лодки, че не искам да разваляш магията. Просто искам да ме оставиш да се потопя в емоцията, която ми предлагаше този пъстър град. Каза ми, че всъщност имаш изненада за мен и че е време да тръгваме, защото ни чакат.
- Кой ни чака, къде ни чака, но ние току-що дойдохме аз не искам да ходя никъде точно сега. Искам да седя тук на това пристанище, да се любувам на морето и да храня чайките. Ама как не ме разбираш! Защо искаш да откраднеш момента, в който съм толкова влюбена?!
- Хей, хей, успокой се, не разваляй всичко. Спри с този инат. Имам нещо за теб, хайде ставай да тръгваме.
- Добре. Окей, млъквам и те оставям да ме водиш, където си решил.

Надолу по кея имаше огромен балон, който ни очакваше.
Сърцето ми се разтуптя. Развълнувах се.

- Какъв е този балон – продължих аз притеснено.
- Ама ти нали обеща да се успокоиш. Ще видиш колко ще е красиво горе.
Истанбул от високо изглеждаше още по-магичен. Балонът се носеше над морето, а слънцето се усмихваше и правеше деня ни вълнуващ и незабравим. Тогава ти се се обърна към мен и каза, че имаш още една малка изненада за мен. В ръката си държеше кутийка. Ето това е за теб и ми я подаде. Отново се притесних, какво ли има в тази кутийка и защо цялата е жълта? Изглежда направена с декупажна хартия. Отворих я в нея имаше ключ с панделка и красив ключодържател с Колизеума.
- Но какво е това, откъде е този ключ, ще ми обясниш ли?
- Това е ключът от нашата нова къща в Рим. Предложиха ми нова работа там и ти идваш с мен. Миналата седмица ти казах, че съм в командировка, спомняш ли си? Всъщност бях в Рим, за да купя къщата. Много се надявам да ти хареса. След месец се местим да живеем в Италия. Спомням си всичките ти разкази за Вечния град и реших да се преместим просто да живеем там. Кажи нещо, спри да мълчиш, притесняваш ме така. Всъщност искаш ли да живеем в Рим? Ако не искаш, ще продадем къщата и ще купим друга в някоя друга точка на света.

Останах без думи, не знаех какво да кажа.
- Това е страхотна изненада и все още не мога да осмисля това, което ми казваш. Значи след месец заминаваме, а помисли ли за моята работа и за клиентите ми?
- Естествено, но бъди търпелива, всичко с времето си. Ще продаваш онлайн нещата, които правиш. Говорих с един програмист и утре имаме среща с него за да изчистим концепцията на уеб сайта, който ще ти направим. Ще продаваш картините си по интернет. Ти си толкова талантилива, сигурен съм, че ще успееш. А клиентите в България ще могат да пазаруват онлайн. Все пак живеем в света на високите технологии и интернет, така че това не е никакъв проблем.
- Отново ме накара да ахна от изумление. Успял си да помислиш за всичко. Толкова много се вълнувам, че нямаш идея колко съм щастлива в момента. Благодаря ти за тези прекрасните моменти, които ми подари. Ти си наистина страхотен.

Телефонът звънна и успя да ме изкара от този толкова прекрасен сън. Сънят се разми в студеното утро и не успях да се върна обратно в него и да го продължа.
- Какво мислиш, хареса ли ти?
- Хей, много хубав сън си имала. Харесва ми. Може някой ден наистина да посетим Истанбул и да се насладим на морето и чайките или пък да живеем в Италия. За днес съм ти подготвил една малка изненада.
- А не, не, спри се с изненадите. Притесняваш ме.
- Не се безпокой, искам просто да си щастлива и усмихната и знам, че мога да го постигна, така че просто ми позволи да го направя. Хайде, приготвяй се, след тридесет минути ще съм пред вас. Ще кача две колелета на багажника на колата и идвам. Отиваме в планината да покараме сред природата. Нали времето ще ти е достатъчно, за да се приготвиш?
- Да, ще бъда готова. Хайде, до след малко.
Затварях лаптопа и се усмихвах. За пореден ден тази жена успя да ме потопи в сънищата си и да ме накара да погледна света с очите на дете.
Навън слънцето грееше високо в небето, а някъде наблизо пееха синигери.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X