Напишете дума/думи за търсене

Търся спешно мъж под наем за Свети Валентин

На мен Свети Валентин малко започна да ми става досаден. Досадно сладникав, досадно преекспониран или разиграван по училищата. Досадно ми е дори да страдам, че „нямам половинка за Свети Валентин“. Ами, то, ако ще е половинка само за да я покажеш спешно на празника, става нещо смехотворно като „мъже под наем“, каквато услуга се появи вече в Бургас. Хората имат претенции повече за зидаро-мазачи, но по празниците, знае ли се…

А досадно ли е на тия, които си имат половинка? Ами, ако изключим тия, които имат за празника хубав повод да се сдобрят, или да направят нещо само двамата… досадно им е. И не че ще се охарчат за още един букет освен за 8 март. А за това, че някак любовта им е поставяна „под въпрос“ и обществото (нерядко, и любимата) очакват от тях да докажат любовта си не с нормалните неща – общуване, доверие, грижовност, а с някакъв особено успешно избран подарък (отново… хем Коледа беше толкова скоро) или с някакво особено романтично и необичайно дело.

Не е чудно, че хората са изнервени. Изнервени са и обичащите, изнервени са и необичаните, изнервени са и тия с дългогодишните бракове. Човек си има деца, ангажименти, може би и грип, а сега и това очакване с неизвестен край. Защото „очакванията“ на половинката се разпалват от филми, за чийто сценарий са се трудили доста опитни режисьори. И тия опитни режисьори обикновено са изгледали доста филми по темата. За да не се повтарят. А какво правим ние? Повтаряме. Ако не постъпката си от миналия Свети Валентин, то подаръка на колегата и колежката. Кога да го мислиш? Все по-често хората си преписват и пожеланията от интернет, а не ги раждат от себе си. Не че нямат какво да пожелаят. Не си вярват! Не си вярват, че от самото им сърце ще излезе най-доброто, макар и нерафинирано. А това вече става проблем.

Ей от такива „дребни камъчета“ вероятно произлиза статистиката, че голям процент двойки се изпокарват на Свети Валентин. А самият епископ Валентин някога е събирал хората (много ми е приятно да си припомням това, за да не си го представям като Дядо Коледа от рекламата на кока-кола). Събирал ги е с риск за живота си. И ги е женел.

Но съвременната „индустрия на нещастието“ невинаги има интерес да събира. Хората с неустойчиви интереси и желания са най-добрите купувачи. Днес ще купят подарък на жената, утре – на друга “важна за тях личност“. Други ще са сами на празника и понеже им е вменено това да ги прави нещастни – ще се „почерпят“ или ще се утешат с шопинг. Реално, никой няма да остане без да похарчи нещо, дори без да е наясно защо именно около празника иска „да направи нещо за себе си“! А, това е другата индустрия: „Да правим неща за себе си“. Някак, все едни такива материални.

И любовта ни става: „Направи нещо за мене“. Ти за мене, аз за тебе. А това, което правиш всеки ден – не го виждам. Това, което всеки ден избираш да не правиш (защото си се обвързал с мене) – пак не го виждам. Накрая се стига дотам, че да искаме от другия да ни плати, та да се отдалечим от него и да си починем от него. Парадокс. Затова по-добре да не влизаме в схемата. Да не отвикваме да изразяваме любовта си всеки ден от годината. За да не бъде тромаво, скърцащо и ръждиво нашето признание на Свети Валентин.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X