Напишете дума/думи за търсене

Вярата в успеха е вяра и в живота

Възможно ли е истинското вътрешно удовлетворение, което всички ние търсим, всъщност да идва от душата ни и от нейното желание? Ако нашата душа може да изпитва чувство на отвращение от собствения ни живот, то това би означавало, че действаме по начини, с които тя не е съгласна. Това може да обясни причината да изпитваме потиснатост и неудовлетвореност без някаква видима причина, докато не осъзнаем, че може би това е следствие от откъсването и забравата на Божиите идеали като благодарност, опрощение, истина, търпение, вяра и т.н.

Така може да си обясним защо някои хора могат да притежават всичко, което си пожелаят, но въпреки това са напълно нещастни, и обратното - как други хора успяват да запазят и поддържат невероятна вътрешна хармония в най–тежките моменти и след най–ужасните загуби в живота си. Колко силен дух имат те, който ги изпълва? Думата „изпълване” означава най-вече „пълноценност”.

Как да се развием като пълноценни личности и да развием Божията сила вътре в нас? Докато израстваме в детството ни, бащите ни ни учат на дисциплина, а майките на състрадание и съчувствие, като тези две неща едновременно ни карат да бъдем честни и достойни. Постигането на пълноценност на личността зависи от начина, по който успяваме да усвоим тези три аспекта на израстването в детството си, а постигането на душевна пълноценност зависи от това как успяваме да следваме тези принципи като възрастни.

Поддържането на баланс между дисциплината, личностната реализация и съчувствието е ключът към пълното душевно удовлетворение. Това, което забелязваме у другите, обикновено е това, което откриваме и дълбоко в самите себе си, но за да успеем в развиването на определена своя способност, трябва постоянно да обръщаме внимание и да наблюдаваме тези, които са успели да я развият. Всеки, който остава сляп за добрата страна на живота и неговите възможности, ще бъде такъв и няма да забелязва и добрата страна на собствените си възможности. Това представлява равновесие в природата. Хармонията се основава на постоянно усъвършенстване и поправяне на недостатъците.

Ако пробуждаме и насърчаваме доброто както в себе си, така и в другите, ние сами се приближаваме до съвършенство и развиваме своите дарби. Хората, които не зачитат и не се съобразяват с нуждите на другите, няма как да очакват да намерят удовлетворение на собствените си желания, и тези, които отлагат да откликнат на нуждите на другите, забавят собственото си удовлетворение. Причината за това е, че не нашите впечатления за нещата определят нивото на удовлетворението ни, а начинът, по който ги възприемаме и гледната ни точка. Ако се съсредоточаваме постоянно върху недостатъците и отрицателните страни на другите с нищо няма да си помогнем. Ние притежаваме свободата да изградим вярата в себе си достатъчно, за да постигнем целите си.

Вярата в себе си е резултат от избора между две възможности, които имаме в съзнанието си и мислите си, и този избор предопределя съдбата ни. Независимо, че винаги ще се появи някой, който идва да ограби нашите мечти и желания, „вярата в себе си” е черта на характера, която може да притежаваме чрез нашето „положително” и „вдъхновяващо” самосъхранение за да може да постигнем успех, като тази положителна черта трябва да бъде благословена и допълнена от друго качество, а именно – смирението и скромността.

Нашите цели трябва да се влияят единствено от постоянството на нашето положително отношение и настройка. Това, което носи успех на постоянството и отдадеността, е способността да се издигнем над ограничеността, за да може постоянно да подкрепяме и подсилваме нашата увереност и потенциал да достигнем целите, които желае нашето сърце. Всеки от нас се е уверил от личния си опит, че ние сами може да породим в себе си достатъчно самоувереност за постигането на определени цели, като чрез постоянно последователно постигане на успехи може да изградим самочувствието си.

Освен това самочувствието е нещо, което може да бъде повлияно от много хора, тъй като те лесно може да навлязат в личното ни пространство и да попречат на душата ни да изиграе своята роля, докато вярата в себе си е нещо, което напълно зависи от нашия собствен светоглед и от нашия избор. Това е чувство, което околните не могат да засегнат и унищожат, освен ако самите ние не им го позволим и не отворим вратата на нашата душа, за да надникнат в нея и да станем уязвими. Затова непрекъснато трябва да си повтаряме, че вярата в успеха е вяра и в живота и оттам вярваме и в самите себе си и в собствените си възможности. Тогава вече никой и нищо няма да ни спре по пътя на постигането на нашите житейски цели.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X