За Великден

Великденската трапеза рядко страда от липса на вкус. По-скоро страда от друго – от онова празнично натрупване, при което на масата има яйца, козунак, агнешко, салати, алкохол, после кафе

Христос воскресе, скъпи читатели! Нека в този ден домът ви бъде пълен със светлина, а сърцето – с онова тихо спокойствие, което идва, когато човек знае, че има още начало

Има празници, които не се променят. Има и такива, които се променят толкова много, че започват да изглеждат като други. Великден е странно съчетание от двете

Има един ден в християнския календар, който сякаш не се разказва. Между драмата на Разпети петък и светлината на Великден стои Велика събота – денят, в който „нищо не се случва"

Варенето на яйца изглежда като най-елементарното нещо в кухнята – докато не извадиш напукан белтък, изтекъл във водата, и жълтък, който е или твърде мек, или прекалено сух

В Гърция Великден не започва от трапезата, а от очакването. От поста, който пречиства вкуса, от тишината на Разпети петък и от онази полунощна секунда

Всяка година боядисваме яйца по един и същи начин – с боя, малко оцет и много надежда, че този път ще станат „по-красиви". Само че има техники, които променят играта напълно