Нелицеприятното лице на брака обрисува през 1989 г. Дани де Вито във "Войната на семейство Роуз". Съпрузите, изиграни от Майкъл Дъглас и Кейтлин Търнър, стъпват безцеремонно в границите на фарса и черната комедия, за да пресъздадат стъпките, които повеждат двама влюбени по пътя към саморазрушението.
Литературната основа е на Уорън Адлър, а отново към тази фамилна обремененост ни отвежда римейкът от 2025 г. на Джей Роуч. 
Познат с поредиците за "Остин Пауърс" и „Запознай ме с нашите", режисьорът обединява смешното със сериозното, за да изгради сложна динамика на дългогодишното партньорство, което преминава през особени периоди на близост и омраза.
Този път Бенедикт Къмбърбач и Оливия Колман кръстосват шпаги на семейния фронт, за да илюстрират, че най-безмилостните войни са онези, които се водят в името на най-интимните чувства. И когато залогът е егото, всяка битка се превръща във война без пощада. 
Но докато в оригинала на де Вито, двойката си разменя мръсни номера, наранявайки домашни любимци или играейки си с доверието на другия, то този път битките се водят на фона на словесни престрелки. Без еквивалент, най-добрите в това са англичаните и може би затова главните персонажи Тео и Айви Роуз са британци. 
Действието все пак се развива в САЩ, като в класическата „война на семейство Роуз, а пренесената среда е допълнителен повод за разгръщане на идеята, че човек губи основните си житейски ценности след като няма родна почва под краката си.
Роуч се заиграва и с несъвместимостта между британския хумор и първосигналните американски скечове, превръща новопостроен фамилен дом в арена на семейни конфликти, забавни до смърт.
Сценаристът Тони Макнамара („Клети създания") прецизно избира професиите на персонажите като адвокатът от първия филм е заменен с архитект, а домакинята – с професионален готвач, защото коя уважаваща се жена в днешното време на показност и феминизъм, би се оставила без професия. Да, може пак да готви, но ще го прави доброволно и ще печели заслуги за това. 
И така, докато съпругът е архитекта, тя плаща сметките.Той строи дома - тяхната крепост — но само докато не започнат да я сриват съвместно тухла по тухла, в надпревара за самоизтъкване и надмощие.
А Къмбърбач и Колман са изключителни в това да улавят нюансите на семейните отношения в съвремието, неспособни да се справят със сменените позиции помежду си и същевременно, опитващи се да се сетят за миналото, което ги е събрало. 
Получила се е кисела комедия, консервативно прицелваща се в съвременни приоритети - представяща как семейната идилия днес се разпада в момента, в който жената и мъжът обръщат позициите си. Разменените роли са засегнати и в обществения контекст, където на фона на затварящи музеи, силата на архитекта, строящ величествени сгради шумно се сгромолясва, за да даде път на добре сварения рак, носещ много повече финансова стабилност от всяка културна и устойчива конструкция.
Коментари (0)
Вашият коментар