Как малкото пространство на дома ни може да се окаже уютно и стилизирано, показва дизайнерката Кристи Уорд. Специалистът дава уроци за обзавеждане във видеото Architectural Digest. Ето как изглежда нейния едва 60 кв. м апартамент в Ню Йорк. Уорд усвоява максимално функционално пространството и същевременно го прави поетично и напълно отговарящо на стила ѝ. „Може и да мечтая за по-голяма къща, но този апартамент е като капсула на всичко, което обичам – интимен, гъвкав и изпипан до детайл," казва тя с усмивка.
Кристи е съосновател на Warden Gray – студио, известно със своите проекти за бутикови хотели. Неслучайно тя е подходила към собствения си дом като към хотелски суит: „Размерът е приблизително същият като на голяма хотелска стая. Идеята беше да създам 'стаи в стаята' – малки зони, които живеят заедно в хармония."
Концепция: Хотелска логика у дома
Когато Кристи за първи път видяла апартамента, стените били боядисани в хаотичен микс от цветове – зелено авокадо, розово, лилаво. Вместо да се стресне, тя видяла потенциал: празно платно, върху което да наложи своята философия за функционален лукс.
„Парадоксално, но като разделих пространството, то стана по-функционално. Всеки ъгъл има цел." Това изисква самодисциплина – „Животът в малко пространство те учи да не купуваш всяко красиво нещо, което видиш. А мястото за съхранение е злато."
Всекидневна и спалня: между парка и спокойствието
Апартаментът гледа към два парка – нещо рядко за Ню Йорк. Затова Кристи решила да пренесе зеленината вътре чрез текстили и нюанси. Първоначалната идея била стените да бъдат тъмносини, но по-светлата гама визуално „отваря" пространството.Диванът е претапициран в свежи цветове, а уникалният полилей – изработен с майстор на стъкло – улавя зеленото на дърветата и синьото на кухнята. В ъгъла лампа, поставена по-високо от обичайното, „повдига" тавана оптически.
Любопитен детайл е стенният шкаф (credenza), който приютява малка колекция керамични риби – омаж към гръцкия Пилос, където такива фигури украсяват алеите.
Разделението между дневната и спалнята е направено с метално-стъклена преграда, подобна на тези, които Уорд е проектирала за Soho House. Тя избрала прозрачно стъкло, за да не губи естествената светлина – и изгледа към града.
Леглото е изработено по нейна идея в Португалия – с ръчно блокиран текстил и декоративна ресна в основата, която тя определя като любим детайл.
Кухня и работен кът: една повърхност, три функции
Кухнята е проектирана като гъвкаво пространство за готвене, работа и общуване. „Предишният собственик имаше шкафове навсякъде – и усещането беше задушаващо. Исках въздух."
Сега горните шкафове са от прозрачно стъкло, а облицовката от дървена ламперия внася домашен уют. Кухненският плот, продължен с бар столове, служи и като бюро. „Докато готвя, съпругът ми често седи до мен и говорим. Пространството е социално, без да губи интимността си." Хладилникът е скрит зад панели, които се сливат с останалите шкафове. Цветът на кухнята – Farrow & Ball Light Blue – създава усещане за светлина и мекота, а плотовете от шлифован мрамор добавят благородна текстура.
Кътът за хранене: най-малката „нова стая"
Някога просто широк коридор, сега кътът за хранене е една от най-обичаните зони в апартамента. „Инвестицията си струваше. Създадохме напълно нова стая," казва Кристи. Вградената пейка и шкафове осигуряват щедро място за съхранение – под седалките, отляво и отдясно. Използвани са същите материали като в кухнята – светлосиньо и дървена ламперия, които визуално обединяват пространството. Гипсовите стени са оформени върху гъвкав шперплат, техника, вдъхновена от ар деко архитектурата на сградата от 30-те години.
Банята: елегантна икономия
Макар и малка, банята не прави компромиси с характера.
Кристи избира светлосиньо, за да отвори оптически пространството, и поръчва специално изработен шкаф с ширина само 24 инча, тъй като не намира готов, който да пасва. Всички ъгли – дори на огледалото и гърба на мивката – са меко заоблени, за да избегнат визуалната острота. Зелените аплици от останалите стаи се повтарят и тук – малък, но силен жест на последователност.
Процесът: дом, който никога не е „готов"
Реновацията отнема около една година, но Кристи подчертава, че това е живо пространство, което се развива с времето.
„Не исках всичко да е завършено наведнъж. Откривах неща – мебели, лампи – постепенно. Така апартаментът започна да диша със собствен ритъм." Резултатът е пространство с характер и дисциплина – студио, което съдържа отделна всекидневна, спалня, работен кът и трапезария, без да изглежда тясно. „Животът в малко жилище ме научи да мисля като архитект и да живея като гост в собственото си пространство – с внимание, уважение и радост."

Коментари (0)
Вашият коментар