Предателството: защо боли толкова и как да се справим с него

Почти няма човек, който в някакъв момент от живота си да не е преживял предателство. Понякога идва от любим човек, понякога от приятел, понякога от колега. Болката е различна по сила, но усещането е сходно. То разклаща не само доверието към конкретния човек, а и вярата ни в хората като цяло.

Предателството не е просто неприятна постъпка. То е нарушено доверие. А доверието е в основата на всички човешки отношения – лични, приятелски, професионални и обществени.

Какво всъщност е предателството?

Най-общо казано, това е нарушаване на вярност, обещание или морален дълг към някого. Може да приеме различни форми като изневяра в партньорство, изоставяне на приятел в труден момент, злоупотреба с довери, отказ от отговорност към близки хора

Общото между всички тези ситуации е едно: човекът, който е предаден, остава с усещането, че почвата под краката му се разклаща.

Най-болезнено е, когато идва от най-близките. Предателството от любим човек често се преживява като шок. Защото там доверието е било най-дълбоко, а очакванията – най-големи. Именно затова и ударът е толкова силен. Човек започва да се съмнява не само в другия, но и в собствената си преценка.

Предателството от приятел също боли, но често оставя поне едно усещане непокътнато, а именно вярата в самите нас.

Как да се справим с предателството 

Болката не минава с философия. Нужни са конкретни действия и време.

 Позволете си да преживеете емоцията

Не се опитвайте да бъдете „над нещата". Гняв, тъга, разочарование, срам - всичко това е нормално. Потискането им само удължава процеса.

Практика: напишете на лист какво точно чувствате, без цензура.

 Не търсете вината първо в себе си

Първата реакция често е: „Как не го видях?", „Сигурно аз съм виновен/виновна". Предателството е избор на другия човек.

Практика: всеки път, когато се обвините, си казвайте: „Това беше негово/нейно решение, не мое."

Ограничете контакта за известно време

Постоянният контакт пречи на емоционалното заздравяване.

Практика: поне 30 дни без разговори, чатове, социални мрежи.

Възстановете усещането за контрол

След предателство човек се чувства безпомощен.

Практика: върнете си малки ежедневни ритуали като спорт, разходки, подреждане, грижа за себе си. Тялото помага на психиката.

Говорете с някого, но правилния човек

Не с всеки. Нужен е човек, който слуша, а не налива още гняв.

Не взимайте големи решения в първите седмици

Емоцията изкривява преценката. Правилото е важните решения да се взимат след като първоначалният шок отмине.

Извадете урока, но по-късно

Не веднага. Първо болката трябва да утихне.

Направете си равносметката като си отговорите на въпросите - кои сигнали сте пропуснали, къде сте били твърде наивни и какви граници е добре да си поставяте занапред.

Не позволявайте това да ви превърне в човек, който не вярва на никого

Предателството може да ви направи по-мъдри, но не и затворени.

Практика: доверявайте се постепенно, на малки стъпки.

Колкото и болезнено да е, предателството често се превръща в момент на израстване. То ни учи, че близостта с хората изисква не само сърце, но и разум. Че доверието е ценно, но трябва да бъде съчетано с наблюдателност.

И най-важното е да си кажем честно пред себе си, че не можем напълно да се предпазим от предателство. Но можем да изберем какво ще направим след него. Можем да останем в болката. Но можем да излезем от нея по-силни, по-осъзнати и по-внимателни към себе си.