До 8-и клас Юлиан Константинов тренира волейбол в “Левски” и нищо не подсказва, че съдбата му е на оперната сцена. Един следобед след тренировка за първи път чува Made in Japan на Deep Purple. И решава – музиката ще бъде всичко. Пътят обаче не тръгва направо към операта. Първо идват китарата и рокът. След казармата е убеден, че ще кандидатства в Консерваторията. Колебанието е едно – китара или пеене. “Майка ми ме изпрати при вуйчо ми, който беше оперен певец и дълги години солист в театъра в Стара Загора, да ме чуе. Рок музиката, която пеех, не ѝ харесваше. Казваше, че гласът ми звучи странно. А когато пародирах оперни певци, все повтаряше, че излиза някакъв друг глас”, разказва Константинов в подкаста “24 часа от живота”.
Срещата се оказва повратна. Вуйчо му остава изненадан от тембъра и силата на гласа му. Следва среща с Асен Селимски в Консерваторията. Решението е просто – ако операта му хареса, остава. Ако не – връща се към китарата. Не след дълго разбира, че това “чудо”, както го нарича, е неговият път.
Дебютира още като студент на сцената на Софийската опера и балет в “Севилският бръснар” на Джоакино Росини като Дон Базилио. Година след дипломирането си вече е солист. Две години по-късно печели Международния конкурс за млади певци “Борис Христов”. Следва цяло десетилетие по големите световни сцени. Кариера, за която мнозина мечтаят. И решение, което идва неочаквано – да сложи край на международния си път. “Някак си не беше честно да го направя това отказване. Имам чувството, че живея с този грях. Когато се отказах, не го разбирах. После го осъзнах. Талантът задължава. Личните несгоди, усещанията, които не ти харесват в момента, трябва да бъдат туширани, за да отдаде човек дължимото на това, което не е негова заслуга”, признава оперният бас.
Още от разговора с Юлиан Константинов слушайте в подкаста “24 часа от живота” в сайта на “24 часа” и във всички подкаст платформи. Ще ни откриете като 24 часа podcast.
