Сексуалната химия със сигурност не се измерва в блъскане в стените и чупене на спалнята от прекалено натрапчива страст. Понякога е нужна само една пръска от влажната ви коса, за да накара другия да пощръклее от желание.
Преди няколко години една приятелка, по която всички мъже припадаха, взе, че нанесе тежък удар върху хубавците, които си усукваха около нея. Не защото не харесваше господа, а защото избра за свой съпруг далечен братовчед на Звяра от онази приказка с красавицата. Недоумявах какво точно я е привлякло в него, а тя ми отговори наперено, че това не било любов от пръв поглед, а от пръв мирис. "Знаех, че искам да се омъжа за него в мига, в който го подуших. Миризмата винаги е била афродизиак за мен. Не ме интересува как изглежда един мъж, а как ухае. Неговият мирис ме кара да се чувствам сигурна и в същото време ме възбужда ужасно. И не говоря за някакъв одеколон или парфюм, а за неговата телесна миризма.”
Приятелката ми и нейният „миришещ” мъж са женени вече повече от едно десетилетие, имат три деца, а тя продължава да твърди, че неговият аромат не е изгубили и нотка от сексуалността, която й носи.
Подушвам, че имаме сексуална химия
Когато става дума за сексуално желание, има биологични и еволюционни причини, поради които нашите тела реагират по един или друг начин. Докато първоначалното ни привличане към някого може да е физическо, един от най-истинските глашатаи на любовта е химията.
Привлечени сме от хора, които миришат добре и сме отблъснати от онези, които смърдят. Да, харчим пари и време, за да замаскираме телесните си миризми със скъпи парфюми, шампоани и прах за пране. Но нашият мозък не може да бъде излъган толкова лесно. Той чевръсто заобикаля тези козметични капани, за да припознае уникалното ухание на всеки един от нас. Да прихване неподкупните с нищо феромони. Те са толкова едва доловими, че не може да ги подушим нарочно и съзнателно. В същото време пък са достатъчно мощни, за да повлияят на решението ни дали сме привлечени от някого или не.
Тези немиришещи стереоди пъплят из въздуха, стимулирайки нервите в носа ни. Сигналите, получени от тях, методично се стелят към мозък, където задействат сложни химически реакции.
Неслучайно във всеки любовен филм има кадри, в които мъжът заравя нос в косата на любимата си. Или пък такива, в които героинята се е свряла в ъгъла на килера и души ненаситно някоя стара негова тениска.
За всеки флакон си има аромат
Сексуалното привличане остава една от най-големите житейски мистерии.
Преди година непрекъснато повтарях как следващият ми партньор ще е висок поне метър и 90, ще е с атлетична фигура, няма да страда от прекалена окосменост, но ще се радва на модерна прическа. Е, щото съм много важна, ми се падна по-нисък мъж от заплануваното и толкова слаб, че ми насажда комплекс за прекалено плътска пищност. Да не говорим, че от космите му бял ден не съм видяла, защото прекрасната ми кожа е подложена на системно шкурене. А фантазията, че прекарвам пръсти през косата му, когато се любим, остана в небитието, щото господинът е плешив. Факт е обаче, че не мога да се наситя на миризмата му. Така ми се е татуирала в мозъка, че понякога абстинирам, когато известно време сензитивният ми нос не се е отъркал в ямката на врата му.
От друга страна, учените твърдят, че двойки, на които отношенията са основани само на „миризливата” химия, често претърпяват с годините крах. „Едно от най-честите споделяния на жените пред брачните консултанти е: „Не мога да понасям миризмата му”, това твърди Рейчъл Херц – автор на книгата „Миризмата на желанието”.
След като за всеки влак си има пътници, защо ароматът да не е скритото космическо съдържание в сексуалната вселена. Липсващият фактор, който обяснява на кого с кого му е писано да бъде. Който ни кара с един мъж да чувстваме „искри” и „електричество”, а с друг да изпитваме желанието да му пуснем ток само и само да се пръждоса от нас.
Коментари (0)
Вашият коментар