Защо българинът е по-болен от всякога обяснява Владимир Мутаров

Здрав и силен - с това се е славил българинът. Днес картинката е точно противоположната и основна причина е промененият ни начин на хранене. Сякаш е по-добре да погледнем в миналото и да се подсетим какво са слагали на масата бабите ни. Назад в годините се връщаме с Владимир Мутаров, специалист по природосъобразно хранене по системата на д-р Гайдурков, с когото ще си припомним как са живели и как са се хранили нашите прародители, за да бъдат по-здрави от нас. Владимир Мутаров е автор на книгите „Стани столетник” и „Програми за балансирано хранене при диабет”.

Г-н Мутаров, как се е хранил българинът, че е бил толкова здрав и издръжлив?
Българинът се е придържал към религиозните пости и поне 200 дни в годината не е ползвал животински продукти и мазнини. Често е хапвал само лук и комат хляб. Моята майка ми разказваше, че са пекли хляб само веднъж в седмицата и са яли от него 7 дни, въпреки че е бил корав. И по-добре, защото мекият хляб ни се услажда, но става на топка в стомаха и по-трудно се преработва. Знае се, че българите са яли 2-3 пъти в седмицата сирене, а месо само веднъж. Сега моделът на хранене е променен. Хората започват от сутринта с животински продукти и затова здравето на българската нация се влошава.

Какво са закусвали?
Нашите баби и дядовци са ставали сутрин много рано, защото са ги чакали животните и нивите за обработване. Първият им прием на храна е бил след часове усилена работа. Това е давало възможност на тялото им да се освободи от токсините. Сутрин са закусвали попара със сухар, а чаят е бил от сушени билки. По обяд са хапвали на полето, но второто им основно хранене е било вечерта. Яли са предимно сурова храна - плодове и зеленчуци, житни и бобови храни, като са ги редували, за да си набавят всички хранителни вещества. Важно е да се знае, че когато заедно или в последователни дни се ядат боб и леща, на организма се осигуряват важните незаменими аминокиселини.

Как са правели хлябът с квас, който е така полезен?
Оставяли са едно парче от стария хляб за седмица на хладно, за да вкисне и да се развият нужните бактерии. След това са го разтваряли във вода и са омесвали хляба с него, за да бухне. От магазините за здравословно хранене днес може да се купят всякакви закваски - ръжени, нахутени. Просените питки също са били традиционни. Нашите прародители са яли хляб, изпечен в пещи, но след като силният огън премине и остане жарта, т.е. при по-ниска температура от днешната – 180-200° С. При тази висока температура мазнините и глутенът в хляба се превръщат в токсини. Днешният фабричен хляб се прави с фино смляно брашно, докато в миналото зърното е било мляно на воденични камъни и е оставало по-едро. Попаднало в стомаха, финото брашно веднага навлиза в кръвта и вдига кръвната захар. То създава тежест в тялото, образува се слуз. Затова гликемичният индекс на днешния хляб е много висок. По-добре е вместо него да се яде сварено жито, ориз, просо, елда, киноа.

Защо качамакът и днес се смята за здравословна храна?
Правели са го от сварено царевично брашно, не от изпечено, т.е. обработвало се при по-ниска температура и е било по-здравословно. Българите са слагали на масата си качамак и други видове каши от брашно, което и днес е полезно.

Какви десерти са имали освен плодовете?
Правели са сладка, като са изварявали плодове, но без захар. Много вкусен е бил маджунът от захарна тръстика. Освен това са пекли ябълки, тикви, круши. Сушели са плодове. А ошафът е ставал мек, щом добавяли топла вода.

Какво са поднасяли по празниците?
Месили са баници, клали са животни, варели са яйца. В седмицата само неделята е бил празничен ден, когато са си позволявали нещо повече на трапезата.

Гювечът в празничното меню ли влиза?
В съвременния му вариант има картофи, слага се и месо. Но гювечът от патладжан, чушки, домати е най-здравословен.

А ако са имали някакъв проблем, са се лекували с билки, нали?
Тогава е имало народна медицина. Хората са познавали билките, сушели са ги и са им помагали.

Как са консервирали месата без хладилници?
Голяма част от месата са били в сушен вид. При сушенето клетките се запазват живи и не се яде мъртва храна, каквато е термично обработената. Освен това сухото месо вдига добрия холестерол, а печеното – лошия. Главната цел на нашия живот е да го изживеем без страдания, болести и болка и това може да стане с по-скромно хранене. Прекаляването с храна е злоупотреба с организма.

Кои са били подправките на българите?
Подправките винаги са овкусявали и обогатявали храненето с ценни вещества и елементи. Типични са чубрица, хрян, джоджен, риган, мащерка. Нека и днес ги ползваме, като заменяме вредната сол със сок от лимон, люто или киселко.

Какви ястия от миналото да слагаме ежедневно на трапезата за здраве?
Салатите от репи, гулии, моркови, зеле, цвекло са много здравословни за зимните месеци. И зеленолистните като марули и глухарчета допълват и балансират менюто, но те си имат сезон. Суровите храни са суперхрани. Чорбите, които бабите ни са правили, са полезни и сега. Факт е, че днес почти не са останали места в България без болни хора. Може би само тези в планините и в селата са по-здрави, защото ползват свои продукти, не готвят с мазнина, добавят и благата на гората.

за още срещи със специалисти по здравословно хранене, вкусни предложения и практични съвети търсете списание "Рецепти за здраве"