Градът на Гергана, през който минава светът

Роденият в този южен град писател Генчо Стоев остроумно е забелязал: "Харманли няма нужда да пътува, защото светът минава през него". И неслучайно, Харманли възниква около 1510 г. тъкмо заради пътя, който минавал оттук и свързвал Азия с Европа. По това време тук, на десния бряг на някогашната река Олу дере, сръчни майстори построили солиден кервансарай. Едно от стените му, градени с тухли, камъни и хоросан, е запазена до наши дни. Предназначението на представителната сграда било да осигури подслон на пътници, коне и камили, поели по дългия държавен път от Цариград към Белград. Казват, че събирал до 500 души. Покрай сарая най-напред се заселило турско население, а в близост бил изграден и държавен харман. Той дал името на новото селище - Харманли.

Историята разказва, че градът започва да се развива бурно и да се благоустроява след 1580 г., когато собственик на харманлийските земи става Сиавюш паша, везир на империята. Тъкмо по негова заповед за улеснение на многобройните пътници и харманджии през 1585 г. е вдигнат запазеният досега почти непокътнат сводест мост над реката. Той бил изграден в обичайния за епохата арабски стил, затова днес е известен като "Гърбавият мост".

В специална ложа над перилата на моста била поствена мраморна плоча, на която е издялан надпис, в който се казва, че съоръжението е строено по заповед на великия везир и по божията воля така, че да наподобява небесния свод. В надписа се чете още: "Светът е един мост, по който минава пътят на царя и на бедняка. Който въврви по правия и справедлив път, намира спасение при Бога." Накрая на надписа е издялана годината 993 г. /по османското летоброене/. Първият превод на този надпис е направен от местен общественик и учител още през 1878 г. по молба на ген. Скобелев, освободителя на Харманли. Плочата с арабския надпис в момента се съхранява в градския музей.

Но много по-рано, още през втори век от новата ера, районът давал подслон на пътниците, поели по дългия път между два континента. И досега на 7 км от харманлийското село Изворово могат да се видят останките на римската крепост Кастра Рубра /Червената крепост/, която всъщност възникнала като пътна станция, която служила за смяна на конете на Римската държавна поща. Археолозите вече са проучили, че в крепостта имало помещение за малкия гарнизон, който бил оставен за охрана на реда, странноприемници и магазинче, но има и непроучени останки от помещения. Мястото е удобно за посещения от туристи, а смел проект предвижда в бъдеще крепостта да бъде възстановена като атракция.

"Ние сме по средата между Лондон и Калкута", казваше приживе тукашният "поет с китара" Гриша Трифонов - един от създателите на знаменитите срещи на поетите с китари всяка есен в Харманли, в които на младини е участвал и президентът Петър Стоянов. Бард фестът "Поетични струни" е най-старият в България, миналата година той навърши 30 години. През октомври предстои поредното му издание.

И той е само една от причините, ако не всички, то поне много пътища до днес да водят към Харманли. Любителите на хубавото вино имат повод още утре, неделя, да посетят града. В 10,30 часа в местността "Трифончето" във вилната зона започва празникът на Трифон Зарезан. Традицията тук повелява този празник да е общоградски. Лозарството и винарството са отколешен поминък на този край, неслучайно в местността "Трифончето" е издигнат и параклис на името на светеца с отрязания от лозарските ножици нос. Освен водосвет и ритуал по зарязване на лозята, ще има курбан и народни хора, които местните играят до премала, за да омилостивят светеца. То се знае, ще се лее вино от района на Южен Сакар, а автобусите до мястото на тържеството ще са безплатни, обещават организаторите.

През ноември пък харманлийци имат Празник на червеното вино. Той е част от по-обща концепция на новия директор на местния исторически музей проф. д-р Цонка Каснакова-Иванова за празници и делници в Сакар планина и поречието на Марица.

От 1993 г. откритият за посещения през 1968 г. музей е разположен в сградата, известна в града като "Старата поща". Тя е строена в средата на 80-те години на XIX век от италианския архитект Пиетро Монтани, който бил назначен за главен архитект и на Източна Румелия. Почти половин век по-рано харманлийци изграждат своята черква "Свети Атанасий".

Днес в структурата на музея са включени археология с над 4500 инвентарни единици в основния фонд, ентография с над 3000 инвентарни единици и нова и най-нова история с над 1600 експоната. За съжаление, голямото наводнение отпреди 5 години, което потопи село Бисер, засегна сериозно и сградата на музея, чийто първи етаж се нуждае от сериозен ремонт. Но това не пречи на посетителите да се радват на една уникална етнографска изложба, подредена на втория етаж, наречена "Музей на българката". Тя показва носиите, бижутата, предметите на бита и обичаите, свързани с живота на жените не само от този край, но и от цялата страна. Неповторима е и колекцията от женски престилки, с която музеят разполага.

Тази почит към жената в Харманли далеч не е случайна - той е известен и като Града на Белоногата. Легендата за Гергана, обезсмъртена в прочутата поема на Петко Р. Славейков, е създадена тъкмо тук. Смята се, че във времето, когато е изграден Гърбавият мост, на половин час път пешком от него е вдигната и историческата чешма на Извора на Белоногата. Макар и до днес един местен спор да не е решен - дали все пак Гергана била от Харманли, или пък от село Бисер /Бисерча, както го нарича дядо Славейков/. За другото спор няма - тъкмо тя била бялата българка, която не се дала на везира и не отишла в харема му, а предпочела да остане при любовта на живота си Никола. И за отмъщение сянката й била вградена в чешмата, от което момата се разболяла и споминала.

Друго предание разказва, че край този Извор на Белоногата е загинал в борба с турците боляринът Вълкашин, бащата на легендарния Крали Марко.

Достойни, граничещи с подвиг дела, в този край има и в днешно време. През лятото на миналата година например нашумя името на 74-годишния пенсионер от харманлийското село Българин Васил Вълчев, който продаде крава с теле, за да поръча с парите от стоката си паметна плоча на 31 мъже от неговото село, паднали за България по бойните полета на войните. Иначе бай Васил е скромен човек, работил цял живот като шофьор-снабдител в харманлийския промкомбинат.

Харманли е удобен изходен пункт за посещения в Сакар планина и в Източните Родопи, които поразяват със своята природа и биологично разнообразие. Възможни са разходки до интересни туристически обекти в съседните общини на област Хасково. "24 часа" препоръчва да не пропуснете тракийската куполна гробница от 4-3 век преди Христа в свиленградското село Мезек и датираната също от 4 век преди новата ера гробница в село Александрово, община Хасково.

Гробницата от Мезек е една от най-големите у нас. Открита е случайно през 1931 г. от местни хора и проучена от проф. Богдан Филов. За нея обаче първо подсказала странна находка - през 1908 г. в насипа на могилата селянин намерил бронзова скулптура на глиган в естествен ръст с тегло 177 килограма. И тъй като по това време селото било все още в пределите на Османската империя, оригиналът на находката сега е в археологическия музей на Истанбул. В Хасковския музей може да се види неговата гипсова отливка.

Край Мезек се намира и средновековна византийска крепост от 11 век. Предлагат се комбинирани билети за посещения на двата обекта.

Александровската гробница е едно от най-известните открития на покойния вече археолог Георги Китов, това стана през 2000 година при разкопки в могилата "Рошавата чука". Подобно на гробниците в Казанлък и Свещари, и тази поразява със своите стенописи. За да бъдат запазени те, достъпът до тях е забранен, но през 2009 г. в съседство отвори врати музейният център "Тракийско изкуство в Източните Родопи", който разполага с точно копие на оригиналната гробница. Той бе изграден с финансова помощ в размер на 3 милиона долара от японското правителство.

 

 

 

КАЛЕНДАР НА АТРАКЦИИТЕ

2017 година

12 февруари

Местността "Трифона"

Общоградско празнуване на "Трифон Зарезан"

1 март

Читалище "Дружба"

Ден на художествената самодейност

Април

Ротондата пред Исторически музей

Фолкфест "Тракийска шевица"

2 май

Ден на Харманли

16 май

Бул. "България", стадион "Хеброс"

Международен ден на спорта

1 юни

Открита сцена в Градската градина

Международен ден на детето

2-4 юни

НЧ "Дружба", Културен център

Международен хоров фестивал "Хармония 2017"

10 септември

Открита сцена в Градската градина

Празник на гроздобера

2-8 октомври

Сухо корито на река Олу дере

"Карабаа" - традиционен есенен панаир, съпътстващи мероприятия, народни борби

Октомври

Културен център

"Поетични струни" - Харманли 2017"

29 ноември

Местността "Казала"

Празник на червеното вино

Декември

Културен център, НЧ "Дружба", пл. "Възраждане"

Коледни и Новогодишни празници

МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ

Исторически музей - Харманли

Работно време

Понеделник - петък

8.30 - 12.00 и 12.30 - 17.00 часа

Събота и неделя

Летен сезов 10.00 - 14.00 часа

Зимен сезон - почива

Цена на билета

За възрастни - 1 лев

За ученици и пенсионери - 50 стотинки

Беседа - 5 лева

Културен център - Харманли

/с изложбена зала/

Работно време

Понеделник - петък

8.00 - 18.00 часа

Събота и неделя

Работи по заявка

Тракийска гробница - село Мезек

Работно време

Без почивен ден

През зимата

10.00 - 17.00 часа

През лятото

9.30 - 20.00 часа

Цена на билета

Възрастни - 4 лева

Ученици и пенсионери - 2 лв.

Комбиниран билет гробница и крепост

Възрастни - 5 лева зимен сезон, 6 лева летен сезон

Ученици и пенсионери - 2.50 лева зимен сезон, 3 лева летен сезон

Александровска гробница - село Александрово

/Музеен център "Тракийско изкуство в Източните Родопи/

Работно време

Всеки ден без понеделник

09.00 - 17.00 часа /октомври-март/

09.00 - 18.00 часа /април-септември/

Цена на билета

Възрастни - 4 лева

Ученици, студенти и пенсионери - 2 лева

Беседа - 6 лева

За деца до 7 години входът е безплатен.

Край Извора на Белоногата расли хора на изкуството и спорта

Всички са чели "Цената на златото", но по-малко хора свързват автора на повестта Генчо Стоев с родния му град Харманли, където той е завършил и местната гимназия. Друг майстор на словото, който Харманли даде на българската литература, бе поетът с китара Гриша Трифонов - един от създателите на най-стария у нас фестивал на бардовете "Поетични струни", който ще има и тази година през октомври поредното си издание.

В града край Извора на Белоногата са родени и други таланти. Сред тях са актрисите Йорданка Кузманова, която формално е от София, но ранните си детски години прекарва в Харманли, и Пепа Николова. Кузманова ще запомним от поредицата филми с нейно участие - от "Бъди щастлива, Ани", сниман през 1961 г., до днешния телевизионен сериал "Столичани в повече". Пепа Николова също игра в десетки филми, но за мнозина тя и до днес е циганката Джалма от "На всеки километър".

Народният певец Груйчо Дочев, солист и тъпанджия в ансамбъл "Филип Кутев", който изпя "Рано ранила Грозданка" и "Дено, мъри", също е роден в Харманли. Както и виртуозният гъдулар Димитър Лавчев.

Макар местният футболен отбор в миналото да се е наричал "Левски", преди да стане "Хеброс", Харманли даде на българския футбол знаменития нападател на ЦСКА Димитър Марашлиев. "Хеброс" е един от първите отбори и на знаменития пловдивчанин Христо Стоичков, също легенда на ЦСКА. От Харманли е и щангистът Стефан Ботев, който спечели бронзови медали на две олимпиади - в Барселона през 1992 г. и в Атланта 4 години по-късно.

 Купете си сусам, пази от рак

Богат е на магнезий, мед и калций


Не си тръгвайте от Харманли без поне килограм сусам в чантата. Родината на това тревисто едногодишно растение е Африка. В света са познати 12 виса сусам, но в България го отглеждат единствено в този южен край - Харманли и Ивайловград. Тук произвеждат и сусамов тахан, признат от народната медицина като еликсир за стомашно-чревния тракт. Ако се вземат сутрин на гладно по 2-3 супени лъжици от него, се гарантира добра профилактика срещу язва и гастрит. Той заздравява и костно-мускулната система, особена на децата. За жени в напреднала възраст пък се пропоръчва срещу остеопороза.

Таханът е отлична закуска за хората от всички възрасти, препоръката на местните е да се консумира, след като се разбърка с равни части мед.

Сусамът е изключително богат на магнезий, мед и калций Ц само четвърт чаша с 36 грама сусам на ден доставя на човешкия оргаизъм 75 процента от дневната му нужда от мед, 35 процента от нужния му калций, 32 процента магнезий и 29 процента от желязото. Доказано е, че пази от рак. Препоръчва се още за страдащи от остеопороза, анемия, както и за хора със сърдечно-съдови проблеми. Той оказва благотворно влияние на косата, ноктите и костите, подобрява зрението и слуха. Подходяща храна е да тези, които са подложени на стрес. Също и за спортисти и за майки, които кърмят. Незаменим е в сладкарството.

Миналата година през юли в харманлийското село Доситеево за първи организираха и Празник на сусама.