Рестартирайте живота си – това не е край, а е начало
Англоговорящите го наричат „синдром на празното гнездо“ - това е състоянието, в което родителите изпадат, когато тяхното пиленце отлети от дома си да учи надалеч, или просто да живее самостоятелно. В България доскоро рядко подхващахме темата, понеже „птичетата“ тук никога не излитаха надалеч. Маниерът ни на живот беше такъв, че дори когато наследникът се омъжи/ожени, мама всеки ден носи на „децата“ манджичка, тати взима внуците от детската, млади и стари карат ваканциите заедно на вилата и изобщо няма кога да се усети липсата. Но животът се променя. Все повече деца заминават да учат в големите градове и в чужбина, бабите и дядовците работят и след пенсионирането си, младите са еманципирани и искат сами да се справят със своите деца, и синдромът на празното гнездо започва да става и наш проблем. Ако имате тийнейджър, на когото му предстои преместване в друг град, е добре да сте подготвени психически за това, което ще изпитате.
Детето е сбъднало и своята, и вашата мечта и е отлетяло от дома, за да учи в престижен университет и да гради живота си. Еуфорията около заминаването е поутихнала и изведнъж вие осъзнавате, че къщата ви е прекалено подредена, прекалено тиха и прекалено чиста. Няма дрехи, които да преливат от коша за пране, не бързате, за да сготвите, а през уикенда може да си останете у дома, защото вече никой не иска да прави парти в апартамента ви. Звучи страхотно, но защо тогава ви е толкова тъжно?! Ами защото вече не сте необходим/а като преди. Това е чувството, което се заражда най-вече у майките, докато бащите страдат от това, че вече не са фактор в живота на децата си и не могат да ги контролират.
Тези емоции обикновено са силно смесени и не бихте могли да разграничите едната причина за тъга от другата, дори да посещавате психолог. Като добавим към болката ви и страха за вашето дете – как се справя, в безопасност ли е, щастливо ли е, обичано ли е, ситуацията наистина може да се окаже доста трудна за вас. Освен това, когато хлапето изхвърчи натам по пътя си, вашите социални контакти се ограничават. Докато той/тя е още ученик/чка, имате много поводи да се виждате с другите родители, канят ви на рождени дни заради децата, ходите да ги гледате по състезания, представления и т.н. Отнемат ви се едни емоции, с които сте се сраснали – от бързането да направите закуска, за да не закъснее синът или дъщеря ви за училище, през терзанията за оценките му/й, та до кандармите за високата музика и газираните напитки. С две думи – животът ви претърпява сериозна промяна. Много хора не знаят какво да правят с новопоявилата се „свобода“ и неангажираност. Оказва се например, че трябва да си говорят със своя партньор и да прекарват повече време с него. Тръпката между вас отдавна си е заминала, а сега трябва да се преоткриете наново, защото след излитането на птиченцето вие имате единствено един друг себе си. Но както това изглежда като проблем, така може да бъде и решение. Открийте пътя до сърцето на партньора си отново. Открийте какво харесахте в него преди 20 години и защо именно с този човек решихте да създадете семейство. Той/тя със сигурност се е променил/а много оттогава, вие – също. Опознайте го/я, сякаш сега се срещате. Намерете кои са нещата, които бихте искали да правите заедно. Родете някоя нова мечта, последвайте я.
Всички минават през промени, когато децата им порасват, но откриват начини да заживеят отново пълноценно. Като начало не се дърпайте на тъгата – изживейте я. Оставете я да мине през вас, но без да задълбавате. Няма нужда да вадите албумите и кутиите с първите терлици на вашето дете. Тези сантименти няма да ви донесат нищо освен допълнително изсичане на дръвчета с цел произвоство на носни кърпички. Просто осъзнайте защо боли и си дайте известно време да ви е криво. Би било прекрасно, ако може да споделите този момент с половинката си. Вербализирайте болката – говорете за нея с хората, които ще ви разберат, особено ако вече са минали през това. Попитайте родителите си как са се чувствали те, когато вие самите сте били в ролята на „пиленцето“. След като отдадете нужното на тъгата, избършете сополите и действайте! Време е за нов живот и за нови емоции! Вие винаги ще сте необходими на вашето дете. Очаквайте още другия месец да приседне на дивана ви с молба да му сготвите истинска храна или да му помогнете да си плати квартирата.
Ако синът или дъщеря ви е в чужбина, се радвайте, а не се плашете от разстоянието. Днес всички възможности за комуникация позволяват да сте близо един до друг не всеки ден, а във всеки миг. Разучете ги хубаво, ако не са ви познати – това ще държи заето съзнанието ви в първите дни. Често се получава така, че децата и родителите се сближават най-силно именно след раздялата. Какво си мислите – че вие не му/й липсвате?! Сега на него/нея му/й е интересно и преходът не е така тежък, защото животът му/й се пълни с нови събития, с нови хора и емоции, но рано или късно носталгията по дома и семейството ще налази и наследника ви. А комуникацията между вас вече няма да се основава главно на критика, контрол и съответно избягването им, а ще бъде качествена и плътна – като между двама възрастни.
Може да планирате някакво пътуване заедно за следващата ваканция, или пък да си изработите ритуал, който да ви позволява всеки ден да сте близо до другия. Например създайте общ профил в някоя социална мрежа, който да е видим само между вас и сина ви/дъщеря ви. В края на всеки ден пишете там кое е най-хубавото, което ви се е случило днес. Нека е лесно и просто и да не отнема време – едно, максимум две изречения. Когато само след месец се върнете към написаното, ще видите колко радост ще ви донесе. И никакво усещане, че живеете на километри разстояние.
Междувременно рестартирайте своя живот всячески. Припомнете си всички онези неща, които искахте, когато бяхте на 20 години и за които така и не ви остана време, след като се сдобихте със семейство и дете. Защо не да се върнете в университета, или пък да дадете газ на кариерата си? Преоткрийте стари приятелства, стари хобита, създайте и нови. Тръгнете на йога, направете си модерна прическа, върнете се към своята страст театъра, започнете ремонт, кандидатствайте за по-добра работа, планирайте пътуване, покорете Мусала, напишете книга, посадете дърво. Вие винаги ще бъдете родител и винаги ще бъдете необходим като такъв. Просто отсега нататък в живота ви има място за повече удоволствия и възможности! Вашето дете ще се гордее, ако успеете да се възползвате от тях.
Коментари (0)
Вашият коментар