милабг

Всяка жена познава онази вътрешна умора, която идва не от работа, а от отказа да се отстояваш себе си. Вечното съобразяване, поетите чужди задачи и нужди, малките компромиси, които уж не струват нищо

Колбасите са сред най-често купуваните храни – удобни, бързи, познати от детството и дълбоко вкоренени в ежедневната ни кухня. Именно тази привидна обикновеност ги прави и едни от най-подценяваните

Пътуването само с раница изглежда като подвиг, докато не го направиш веднъж. След това се превръща в философия. Това не е просто отказ от куфар, а отказ от илюзията, че „може да потрябва"

Ирационалният страх рядко влиза шумно в живота ни. Той не се представя, не обявява намеренията си и не звучи нелепо, когато се появи. Напротив – често идва маскиран като „предпазливост"

Почти всеки е преживявал това: заспивате сравнително лесно, но някъде около 3 часа през нощта очите ви се отварят и сънят изчезва. Не защото сте чули шум, не защото сте жадни, а сякаш без причина

Всички обичаме да се правим на рационални хора. Четем новини, говорим за наука, спорим за факти. И въпреки това почти всеки от нас поне веднъж е казвал „чукай на дърво"

Историята на Новак Джокович е един от най-ясните примери в съвременния спорт как промяната в храненето може да трансформира не само физическата форма, но и цялата кариера на един атлет

В разгара на грипните вълни все по-често чуваме за „противовъзпалителни диети". Част от тях звучат като моден лозунг, други – като строги режими, трудни за следване

Има една тиха гордост в това да „се справяш". Домът е чист, хладилникът е пълен, дрехите са изпрани, децата са нахранени, задачите са отметнати. Отстрани изглежда като стабилност

Искам да съм великодушна. От онези хора, които „разбират", „прощават" и гледат отвисоко на дребните човешки драми. Само че после някой ми говори с тон, закъснява без извинение или ми обяснява нещо