Напишете дума/думи за търсене

Джейкъб Елорди бил истински запленен от Марго Роби на снимачната площадка

Марго Роби и Джейкъб Елорди в "Брулени хълмове". Снимка: Форум Филм

Джейкъб Елорди неведнъж е играл в романтична продукция.Може да си припомним The Kissing Booth и всичко ще ни стане ясно. Но се оказва, че в новия проект с негово участие, той е изпитал истинска химия на снимачната площадка с екранната си партньорка. Сигурно се досещате за кой филм именно става въпрос - едно от най-очакваните заглавия на годината. "Брулени хълмове" с него и Марго Роби.

И този път не става дума за „екранна симпатия", а за онзи рядък момент, в който камерата просто улавя нещо, което вече се е случило между двама души. Погледи, които не изглеждат изиграни. Мълчания, които не са написани в сценария. И усещането, че границата между актьор и образ започва да се размива.

Именно за актрисата споделя и Елорди. „Моментите, когато всичко беше добре и любовта беше жива, се оказаха наистина приятни... Но всъщност да потвърдим тази любов в нашата версия на разказа и да видим през какво преминават героите чрез нея, беше доста дълбоко преживяване", отбеляза актьорът, имайки предвид влюбените Катрин Ърншоу и Хийтклиф, които той и Роби играят във филма.

Любовта в „Брулени хълмове" никога не е била удобна, нито безопасна. Тя е обсебваща, разрушителна, почти жестока. И именно това я прави толкова трудна за пресъздаване – защото не изисква нежност, а пълно оголване.

Джейкъб също си спомни как по време на снимките на някои сцени с Марго е бил напълно потопен в литературната адаптация:
„Имаше момент, в който тичахме, хванати за ръце, през обраслите пустоши. Аз я гледах, тя ме гледаше... и осъзнах, че гледам Катрин. Ние наистина преживяхме тяхната любов."

Точно в такива моменти киното спира да бъде техника и започва да прилича на свидетелство. Когато актьорът не „играе", а просто присъства – с тяло, дъх и емоция.

Елордѝ продължи: „Беше дълбоко чувство да наблюдаваме залеза и да бъдем Хийтклиф и Кати, които следят как слънцето залязва. Химията между тези двама персонажи се е запазила през последните 200 години. И духът на тази любов, създаден от Емили Бронте, сякаш непрекъснато витаеше наоколо."

Любов, която не остарява, защото никога не е била „здравословна". Тя не предлага утеха, а буря. И точно затова продължава да вълнува поколения читатели и зрители.

Романът от 1847 г. „Брулени хълмове" е считан за едно от най-великите литературни произведения на всички времена. Може би и затова е екранизиран многократно.

Всяка нова адаптация обаче рискува, защото този текст не прощава повърхностното четене и половинчатите решения.

Сюжетът проследява случващото се с господин Ърншоу, собственикът на имението „Брулени хълмове", който прибира от пътя самотно сираче. Така Хийтклиф намира дом, семейство и близка приятелка в лицето на дъщерята на стопанина Катрин.

Любовта тук не е спасение, а катализатор. Тя не омекотява жестокостта, а я изостря. И точно тук Фенъл сякаш умишлено натиска болното място, защото „Брулени хълмове" никога не е била романтична приказка, а разказ за страст, която не знае мярка.

След смъртта на господин Ърншоу имението е наследено от Хиндли, братът на Катрин. Цял живот изпитвайки неприязън и ревност към Хийтклиф, Хиндли оставя младежа в имението единствено в ролята на слуга. Единственото, което озарява дните му, е времето, прекарано с Катрин.

Плакат на "Брулени хълмове". Снимка: Форум Филм
Плакат на "Брулени хълмове". Снимка: Форум Филм

С режисирането на тази версия се заеме Емералд Фенъл ( "Момиче с потенциал", "Солтбърн"), като вече има и първи мнения от продукцията. Някои от тях са доста критични, приемайки, че в сюжета има твърде много сурова сексуалност. Филмът излиза точно преди Деня на влюбените - 13 февруари. А плакатът много напомня за една друга филмова класика на невъзможната любов - на "Отнесени от вихъра" (1939 г.) с Вивиан Лий и Кларк Гейбъл. 

Екранизацията по романа на Маргарет Мичъл е режисирана от Виктор Флеминг. Съдбата на филма е повече от завидна. Радва се на огромен зрителски интерес и взима 10 "Оскар"-а - рекорд, който го надвива "Бен-Хур" през 1960 г. и по-късно "Титаник" на Джеймс Камерън" през 1997 г.

Дали подобна ще е съдбата на творбата на Фенъл - едва ли, въпреки че, докато не гледаме, не може да сме сигурни.

Не пропускайте първи епизод на новия ни подкаст "Неперфектните".

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X