За живота

Понякога след среща с чуждо кученце в парка идва вечният въпрос - искам куче. И идва ред на голямото семейно обсъждане, което обикновено минава през няколко етапа - ентусиазъм, преглеждане на снимки

Има празници, които идват с шум. С фойерверки, концерти, политика, тълпи и показност. И има 24 май - ден, който носи нещо съвсем различно. Нещо тихо, но много силно

Имаше време, когато абитуриентският бал приличаше на малка репетиция за коронация. Роклята трябваше да бъде голяма, косата - направена така, че да издържи природно бедствие

Когато Нургюл Салимова печели, новината винаги изглежда малко по-различно от типичния спортен триумф. Няма шумни стадиони, няма агресивна еуфория, няма показност

Тревожността е трудна за управление. Може да се появи във всеки момент, без причина, да ни удари безжалостно. Няма доказан и универсално приложим алгоритъм за намаляване на тревожността при човек с

Всеки, който има куче, познава момента, в който то просто ви гледа. Не лае, не тича, не иска нещо конкретно. Но в рамките на секунди вече сте убедени какво „казва", че е тъжно

Всички ги чуваме с броенето от 1 до 12, с виковете. Виждаме изтупаните тоалети, обувки, грим, бижута, автомобили. Купонът е пред тях, живота също. В сянката са родителите