Екоравновесие: Безстопанствените кучета са същите добри спътници като породистите

„За величието на една нация и моралния ѝ прогрес може да се съди по отношението ѝ към животните." Думите се приписват на Махатма Ганди, а пейзажът у нас изглежда не особено приветлив.

Бездомните кучета са обичайна гледка, насилието над животни – превърнато във всекидневие. Обществото – разделено между защитници на четириноги и други, които не търпят присъствието им.

За големия брой, разхождащи се безстопанствено животни, всъщност приносът е наш. Общ и затова, като че ли на никого. Стопани изоставят кучетата си, осъзнали далеч по-късно какво точно означава грижата за тях. Други са пропуснали да ги кастрират, и ако живеят в място с двор, съвсем спокойно животното излиза и след няколко месеца идват поредната порция кутрета, имащи нужда от помощ.

В София се правят около 100 кастрации на месец и пак се оказват недостатъчно, за да намалее популацията на бездомните животни. Това обясни директорът на Екоравновесие Дойчин Неновски.

Приютите за безстопанствени кучета, за които отговаря столицата са три - в Сеславци, в Слатина и в Горни Богров. Последният е най-голям с капацитет 1500 места. Те за щастие не са запълнени и обитателите са около 1200, което също е извънредно голям брой, предвид, че в повечето страни капацитетът на приютите не е по-голям от 400.

В Горни Богров персоналът се състои от 20 души, което естествено е крайно недостатъчно. Разчита се на доброволци, някои от които идват регулярно. Най-вече помощта им е необходима за разходки на кучетата.

„Целта не е да увеличим броя на персонала, а да намалим бройката на животните в тези приюти", казва Дойчин Неновски.

Най-ефективният начин за това е да има повече осиновявания.

„Безстопанствените животни може да са също така верни спътници, както и всички породисти кучета", допълва още директорът на Екоравновесие, като уточнява това особено на фона на случаи, свързани със закупуването на определени породи от развъдници с нелегални практики.

„Защо трябва да се стимулира покупка, когато имаме животни, които се нуждаят от грижа. Вярвам, че те са отговорност на всеки един човек", казва той.

Осиновяването

Осиновяването става лесно, след няколко срещи с евентуалния стопанин. Има разговори, оценява се характера на животното и дали човекът, искащ да го вземе е подходящ за него. Съществува още едно важно условие да има знание и осъзнатост. От Екоравновесие правят опит да поддържат колкото се може повече обратна връзка с новото му семейство след осиновяването.

И не, животното в приют не е щастливо. Гледката е повече от потискаща. А има такива, които са обречени да живеят затворени по тези места до живот. С намаляването на бройката им, се намалява и тяхното страдание.

А попадането в приюта обикновено става след сигнал по телефона или ако животното бъде занесено на място. В някои случаи и екипи на Екоравновесие намират бездомните четириноги.

„Ако става въпрос за животни, които трябва да са кастрирани, маркирани, чипирани или да им се постави ваксина, обикновено се закарват в клиниката ни във Връбница", уточнява Дойчин Неновски. Там те престояват достатъчно време, за да им се оцени първо здравословното състояние, след което да се кастрират и върнат по местата, откъдето са заловени.

„Вярваме, че когато едно куче е на улицата и се е установило на определено място, то за него по-добрият вариант е да остане на същото място, ако не е агресивно, защото това е запълване на биологична ниша. Тоест, ако това куче бъде взето в природата на негово място може да дойдат други кучета, които да са агресивни, необезпаразитени или без ваксина. Тоест, ако съответното куче бъде взето, се създава по-голяма опасност за хората и за другите животни", допълва директорът на Екоравновесие.

„В същото време това да не виждаме бездомни кучета по улиците влияе не само на моралното ни, но и на психологическото ни състояние", казва още Дойчин Неновски.

От една страна спада риска от агресия на животно, което може да нарани друго такова или човек. И съвсем не на последно място страданието на бездомно същество е достатъчно смущаващо.

„Надявам се все по-рядко да чуваме за случаи, в които човек измъчва животно. Били сме свидетели на много фрапантни жестокости. Мисля, че общественото внимание се насочи и към този проблем и съответно се предприеха законодателни промени.", коментира Дойчин Неновски и допълни, че ако човек стане свидетел на такъв случай, е важно да сигнализира съответните институции.

„Всяко животно – казва той - може да страда по същия начин, както и човекът и се надявам все повече хора да са образовани и да разбират нуждите им".