Има ли нова киселина в дъжда — трябва ли да се притесняваме

Звучи като научна фантастика, но е реалност – с всеки дъжд или снеговалеж върху нас пада химикал, създаден от човека. Нарича се трифлуорооцетна киселина (TFA) и вече е открит навсякъде – в дъждовна вода, реки, езера, бутилирана вода, дори в бира, зърнени храни и човешка кръв.

TFA е част от група вещества, известни като „вечни химикали", защото почти не се разграждат в природата. Според публикация в научното издание Nature, нивата на TFA по света растат тревожно – химикалът вече се открива в арктически ледове, в подземни води, както и в листата на дървета в Германия, където концентрацията му се е увеличила 5 до 10 пъти за последните 40 години.

Основният източник на TFA са т.нар. флуорирани газове, използвани в климатици, хладилници и строителна изолация. Те се разпадат в атмосферата и попадат обратно върху земята с валежите. Освен това TFA се получава и от разпадането на някои пестициди, фармацевтични продукти и индустриални отпадъци.

Макар че индустрията твърди, че TFA може да има и естествен произход – например в океаните – учените оспорват тази хипотеза. Липсват доказателства за естествени процеси, които го създават в толкова големи количества. Затова и много експерти подозират, че нарастващото му присъствие в природата е предимно човешко дело.

Опасен ли е?

Според някои по-стари изследвания, TFA не е особено токсичен – нужни са огромни дози, за да се стигне до вреда при животни. Тялото го изхвърля сравнително бързо, подобно на солта.

Но по-нови проучвания показват, че TFA може да има биоактивни ефекти, включително да влияе на нивата на холестерол и на развитието на ембриони при плъхове. Тези данни засега не са потвърдени при хора, но са достатъчни, за да породят безпокойство.

Какво следва?

В Европа вече се предприемат стъпки към по-строг контрол. През юни 2024 г. германски агенции подадоха петиция до Европейската агенция по химикали (ECHA), за да бъде класифициран TFA като репродуктивен токсин. Някои учени настояват за по-широка забрана на всички PFAS-химикали, към които TFA спада. САЩ засега не го третират като опасен, но темата остава обект на сериозни изследвания.

И докато науката продължава да търси отговори, TFA се трупа – като невидима, упорита следа от индустриалната епоха. Въпросът е: ще спрем ли потока, преди последната капка да промени всичко.