Как да си поставим граници при използването на електронните устройства

Ако ви се струва, че социалните мрежи и онлайн съдържанието ви дърпат насам-натам, вместо да обогатяват ежедневието ви, вероятно ще се припознаете в Тициана Бучек – създател на съдържание от Берлин, чиито постове се противопоставят на един широко използван онлайн жаргон: „brain rot" (буквално „мозъчно гниене").

„Започнах тази поредица, защото ми омръзна да се чувствам така, сякаш социалните мрежи ни правят по-глупави, по-тревожни и по-малко осъзнати", казва тя в първото си анти–brain rot видео, което прераства в серия за това как социалните мрежи влияят на мозъка и как можем да ги използваме по-умерено.

„Brain rot" не е научен термин. Обикновено се използва за описване на абсурдно, често забавно, но празно съдържание – като Skibidi Toilet или безкрайни вирусни трендове. С времето обаче изразът се превърна в популярен начин да се изрази недоволство от това как прекомерната употреба на социални мрежи намалява способността ни за концентрация и критично мислене, пише Маделин Холкомб за CNN.

Макар че научните изследвания по темата са ограничени, можем да използваме знанията си за мозъка и зависимостите, за да направим някои изводи, казва д-р Костантино Ядекола – професор по неврология в Weill Cornell Medicine.

Механизмите, които ни карат да скролваме безцелно, напомнят тези при зависимости като алкохол, наркотици или хазарт. Изследвания при тийнейджъри с интернет зависимост показват нарушена комуникация между мозъчни зони, отговорни за вниманието и работната памет. Затова е логично да се предполага, че дългото време, прекарано в консумация на нискокачествено съдържание, може да има негативни ефекти.

Основният виновник за brain rot е нискокачественото съдържание – най-често кратки видеа: смешни клипчета с котки, вирусни танци или безобидни, но празни трендове, обяснява д-р Ниди Гупта, педиатричен ендокринолог и автор на книгата Calm the Noise.

„Капацитетът ни за внимание е ограничен. Когато толкова много съдържание се бори за него, нещо важно неизбежно страда – здравето, работата, отношенията или сънят", казва тя. „Ние буквално изтегляме този дигитален шум в мозъка си."

Краткото видео съдържание е създадено така, че да ти дава бърз допаминов „удар" – хормонът на наградата и мотивацията – и да те кара да се връщаш отново и отново. Често то не помага на зрителя да учи, да се развива или да надгражда себе си.

С времето мозъкът започва да очаква постоянни, силни стимули, което прави по-дългите и задълбочени форми на съдържание да изглеждат скучни и недостатъчни.

Най-голямото притеснение на специалистите е за децата. Макар че навиците могат да се променят на всяка възраст, малките деца, които прекарват твърде много време пред екран, вместо да играят и да общуват, може да пропускат ключови етапи от развитието си.

За да се развива пълноценно, детският мозък има нужда от разнообразни преживявания – емоционални, социални, свързани с разчитане на мимики и жестове. Бързото, повърхностно съдържание рядко дава умения, полезни в дългосрочен план.

Но здравословната връзка със социалните мрежи започва от възрастните.

„Пристрастяването към екраните вече не е детски проблем. Това е човешки проблем", казва Гупта. „Ние сме модели за подражание. Когато посягаме към телефона си зад волана, изпращаме мълчаливо послание към децата, че това е нормално."

Все пак специалистите смятат, че решението не е в пълната забрана. За много тийнейджъри терминът „brain rot" е по-скоро самокритично признание, че си позволяват момент на ментална почивка. А всяко поколение е имало свои начини да „изключи", които не винаги са се харесвали на възрастните.

Както отбелязва клиничният психолог д-р Лиза Дамур: „Докато децата вършат това, което се изисква от тях, и се справят добре в живота, те напълно заслужават малко безмислено свободно време."

Социалните мрежи имат и своите ползи, затова целта не е пълно отказване, а осъзнато използване.

Един подход е да си определиш конкретно време за социални мрежи – например точно преди задача, която не търпи отлагане, така че да не можеш да скролваш безкрайно. Друг вариант е да изтриеш приложенията и да използваш социалните платформи само през браузър – това изисква повече усилие и е по-малко пристрастяващо.

„Самоконтролът рядко е достатъчен", казва Гупта. „Средата е по-важна."

А ако ти трябва допълнителен стимул – новата година е идеален момент да си поставиш резолюция: по-малко скролване, повече фокус и по-малко „brain rot" в ежедневието.