Материалното е нетрайно, казват в "Материалисти", докато нищят какво мъжете и жените търсят помежду си, за да създадат семейство или връзка. А изискванията са повече от високи: ръст, стегната физика, години, раса, разбира се пари. Така изглежда любовта в съвременния свят, а кандидати - колкото си искате. Самотата, невъзможността за близост и създаване на трайни отношения разглежда Селин Сонг в новия си филм, който излиза у нас на 15 август. 
Сонг, която се открои като познавач на крехките отношения с "Минали животи" (Past Lives), отново изследва тази линия като подобно и на дебюта си, сюжетът и тук се върти около любовен триълъгник.
Дакота Джонсън в ролята на умелата сватовница Луси е поставена пред избор - да осигури бъдещето си като се омъжи за богатия Хари (Педро Паскал) или да офейка по прашните улици с бракмата на бившето си гадже Джон (Крис Еванс) - театрален актьор, чиято финансово състояние не би могло да ѝ даде комфорта, към който се цели, но пък е винаги до нея при нужда. 
И докато в "Минали животи" Сонг илюстрира колко са непреходни чувствата, въпреки разстоянието и годините, то в "Материалисти" емоциите се оказват висока цена, която не всеки е готов да плати.
Действието е ситуирано в Ню Йорк, а филмът е разпространяван от A24 - заявили позицията си да подкрепят независими филмови проекти. Макар продукцията да изглежда като да е в унисон на техните търсения със специфична концептуалност и нюансирана стилистика, то дебютът на режисьорката звучи доста по-зряло. Така "Минали животи" се откроява с реализъм и проникновена чувствителност, докато в "Материалисти" си личи липса на емоционална дълбочина, компенсирана със сметки, равносметки, съпоставяне на внушителния разкош от дома на единия кандидат за сърцето на Луси до пълната бъркотия, която обитава другия.
Започнал като романтична комедия, филмът излиза от тази рамка, но в желанието си да допринесе с повече драматизъм, само припомня всеизвестни истини, а именно - повърхностните изисквания към партньорите е поредния капан на модерния свят, тъй като зад всеки кандидат стои човек. На фона на подобни размисли, достойни за тийн лексикон, се изнизва и химията между персонажите.
И ако често при подобни триъгълници, героите са избирали дивото пред сигурното, като символ на свобода, увереност и автентичност, то в "Материалисти" този силен заряд пред подобна дилема, звучи тихо, чак слабо.
Просто привличането липсва. И ако при единия кандидат е ясно защо, то е жалко, че при другия хленченето и минорния тон побеждават чара.
Коментари (0)
Вашият коментар