Темата за власт и корупция изравя филмът на Тиери Клифа "Най-богатата жена на света". Създаден въз основа на действителната история на Лилиан Бетанкур, управляваща умело козметична империя, филмът бе селектиран на фестивалите в Кан и Варшава, а у нас може да се гледа в рамките на тазгодишното издание на Синелибри.
Главната роля на френската милиардерка (тук Мариан) изиграва Изабел Юпер, която именно въвежда историята в затвореното и отдалечено всекидневие на специалните, до които обикновените хора трудно се доближават.
Сюжетът проследява нюансите в характера на богатата наследница, чиито прищевки трудно могат да бъдат удовлетворени. Но този, който успява да я впечатли е напудрен фотограф - гей Пиер-Ален (Лоран Лафит) и тяхната (не)възможна връзка преминава през особени моменти на близост, за които Мариан си плаща прескъпо. Най-вече и с осъдителното отношение на дъщеря ѝ (в ролята Марина Фойс) като този триъгълник движи основният конфликт в сюжета.
Клифа избира да разгърне фрагментарно наратива, накъсвайки го с "документални интервюта" на черен фон, целящи да доближат зрителя повече до вътрешния свят на част от персонажите.
Избран е наблюдателният тон, в който липсва абсолютният виновник. Мотивите на всеки са добре подчертани, а образите противоречиви и сложни. Визията също говори конкретно - ярка при срещите между Мариан и нейното вдъхновение Пиер и приглушена, покрай битово-прозаичните разговори на майка и дъщеря.
Най-яркото изпълнение е това на Юпер - едновременно силна и уязвима, смела и самотна, обитаваща своя богат, но празен свят. Актрисата изгражда с прецизност и психологическа дълбочина нееднозначен образ на жена, движена от примирение и дълг. Позволява да се усети натиска върху героинята ѝ от нейното обкръжение с лични зависимости, манипулации и скрити интереси.
Короната е тежка, но без да се спестяват грешките на героинята, чийто образ се извежда до алегория на съвременната жена, поставена под лупата на общественото мнение и семейното наследство.
Между сериозните въпроси и сатиричните отклонения, сюжетът извежда драматизма на онези, чийто истински живот остава скрит и същевременно общоизвестен.
Клифа сякаш нарочно оставя ключови нюанси недоизказани.
Истината и е една, и не е. Героинята на Юпер е и използвана, и не е жертва. Двойствеността в отношенията е издигната на ниво, даващо по-скоро пространство за интерпретации, отколкото за ясни отговори.
Коментари (0)
Вашият коментар