Антоновден е от онези български празници, които носят усещане за уют, грижа и вяра, че злото може да бъде омилостивено, а здравето – запазено. Отбелязва се на 17 януари и е посветен на свети Антоний Велики – един от най-почитаните християнски светци.
Свети Антоний Велики е египетски монах и отшелник, смятан за основател на монашеството. В народните вярвания обаче образът му излиза извън църковните книги – той е възприеман като закрилник от болести, най-вече от шарка, чума и други тежки зарази.
Затова Антоновден се свързва преди всичко със здравето, предпазването и грижата за дома и семейството.
Традицията повелява на този ден да не се работи, особено не се пипат остри предмети, не се шие и не се плете. Смятало се е, че така хората „не бодат и не режат болестите", за да не се разсърдят и да не влязат в дома.
В центъра на празника е обредният хляб – питки, намазани с мед, които се раздават за здраве. Медът не е случаен: той символизира сладкия живот и вярата, че болестите ще бъдат „умилостивени".
В някои краища на България се приготвят и варено жито, боб или леща, а трапезата е постна.
Антоновден е богат на символика и поверия, които са се запазили и до днес: Вярва се, че на този ден болестите имат душа и могат да се „обидят", ако не бъдат почетени.
Медените питки се раздават не само в семейството, но и на съседи – за да бъде здравето споделено. Смята се, че ако човек спази забраните, ще бъде здрав през цялата година.
На Антоновден празнуват всички с имената Антон, Антония, Антоан, Тони, Тоня, както и техните производни. Денят често се отбелязва с домашно събиране, сладки почерпки и топли пожелания.
В съвременния живот малко хора се придържат стриктно към всички обичаи, но духът на празника остава като напомняне да забавим темпото, да се погрижим за себе си и близките си и да поставим здравето на първо място.
Коментари (0)
Вашият коментар