За истинското отделяне от зависимостта на родителите

Може би сте опитвали всичко. Пътували сте на хиляди километри. Женили сте се и дори развеждали. Раждали сте деца. Създавали сте бизнес. Купували сте апартаменти... Но вътре в себе си все още водите битка за свобода с родителите си. И тогава идва моментът, когато определена част от вас - вашето „Аз" - решава да се изправи срещу тези вътрешни предци и да заяви правото си на независимост.

Митът за перфектното отделяне

В детските ни фантазии сепарацията изглежда като грациозен, закономерен процес. Майката отпуска дъщерята в живота ѝ, давайки мъдри напътствия и инструкции за всичко. Истината обаче е далеч по-сурова.

Истинската сепарация (отделяне) е пот, сълзи и вътрешна кръв. Това е борба за свобода, която рядко се случва сама и често идва в зряла възраст, когато усещаме необходимостта да се освободим от родителската система.

В един фейсбук пост бе онагледено идеалното описание: „Мамо, измих чиниите, направих домашните, завърших училище и университет, омъжих се, родих деца... Мога ли сега да играя?"

Етапите на отделяне

Първи етап:

Дъщерята танцува с родителите си в един безкраен вътрешен танц. Търси признание и одобрение, опитва се да поправи отношенията, отстъпва и се приближава, пак се отдръпва. Търси място, където да бъде видяна и уважавана, и опитва отново.

Втори етап:

Настъпва моментът на загуба на надежда. Чувство за самота и безпомощност. Това е екзистенциално, срещата с истинската самота. Без убежище, без защита. Този етап е период на вътрешна работа: разпознаване на това, което искаш, за какво си готов да се бориш и какво да жертваш. Подготовка за решителния скок към своята свобода.

Трети етап:

Идва решителната среща. Да се изправите лице в лице с родителите. Малка искра е достатъчна, за да започне битката за лични граници и права. Токсичните форми на поведение срещат отпор. Научаваме се да защитаваме себе си и това, което е важно.

Краят на войната

Така се придобива правото да се отделим от родителската система и да живеем живота си. Войната приключва, силите са възстановени, илюзиите са разпръснати. Родителите най-често започват да разбират и уважават границите ни, ако няма сериозни психични нарушения.

Истинското отделяне е тежко, болезнено и трансформиращо. Но именно то ни прави способни да бъдем зрели, независими и истински себе си.