Макар че още от много малка попада в прочутата театрална школа на братя Райкови във Варна, Лилия Маравиля никога не е мечтала да бъде актриса.
“Влизането ми в школата не беше мое желание. Началната ми учителка ме записа на конкурс. Преди това ми беше казала да науча стихотворение и песничка и така се явих. Имаше три-четири тура – беше като във ВИТИЗ, с много голяма конкуренция. Така се случи, че ме приеха в школата на братя Райкови и това беше най-щастливото нещо, което ми се случи”, разказва Маравиля в първия епизод на сезон 14 на подкаста “24 часа от живота”.
До завършването си на гимназията актрисата прекарва по-голямата част от времето си именно там. По онова време тя често бяга от действителността, а часовете в школата се превръщат в нейния “хубав живот” – място за среща не само с изкуството, но и с хора, които и до днес са нейни приятели и колеги. Сред тях са Мариус Куркински, Мария Сапунджиева, Петър Антонов, Невена Бозукова и много други.
След като завършва средното си образование, Маравиля вече е убедена, че иска да кандидатства във ВИТИЗ. Първата година обаче не я приемат – удар, който преживява изключително тежко.
“Имаше страшна конкуренция – около 5000 кандидати, от които близо 3000 жени, а местата бяха само 12. Скъсаха ме и на кукли, и на драма още на първия тур. Това беше такъв шамар, който ти казва: “Ти къде си тръгнала? Ти не си за там”, спомня си актрисата. Прибира се във Варна с усещането, че повече няма да се пробва. Случайна среща с актьора Красимир Ранков, с когото играят заедно във Варненския театър, обаче променя всичко. Именно той ѝ дава увереност и надежда, че има място в тази професия и че си струва да опита отново.
Още от интересните истории на Лилия Маравиля слушайте в подкаста “24 часа от живота” в сайта на “24 часа” и във всички подкаст платформи. Ще ни откриете като 24 часа podcast.
