Шумът около будизма и фактите, които липсват

Когато в България избухне тежък криминален случай и в публичното говорене започнат да се въртят думи като „секта", „лама", „духовен водач", обществото обикновено се разделя на два лагера. Едните искат бързи етикети, другите – бързи оправдания. И в този шум най-често се губи простият факт: будизмът не е монолит, не е „една организация", не е „една църква" и дори не е еднаква практика навсякъде. Това е огромно семейство от традиции, които имат общ корен, но различни езици, канони, ритуали, стилове на медитация и начини на общуване с учителите си.

Ако искаме разговорът да е честен и полезен, особено в контекст на напрежение и страх след случая край Петрохан, първо трябва да подредим базовата картина: какви направления има в будизма, как се различават и какво в тях е религия/философия/практика, а какво е социална организация (която може да бъде добре управлявана, зле управлявана или откровено злоупотребяваща – както във всяка човешка общност). По данни от официални институции и медийни проверки около случая, българското законодателство не изисква задължителна регистрация, за да практикуваш религиозни или духовни дейности; регистрацията е важна най-вече за юридически статут и публична отчетност.

Общият корен, от който тръгват всички разклонения

Будизмът започва като учение, приписвано на Сидхарта Гаутама (Буда) в Северна Индия. През вековете се разпространява от Индия към Шри Ланка и Югоизточна Азия, към Централна Азия, Китай, Корея, Япония, Тибет и после към Запада. Това разпространение не е „копи-пейст" на един и същи модел, а адаптация към различни култури, езици и исторически ситуации.

И все пак има общи „основни тухли", които ще разпознаеш почти навсякъде: идеята за страданието и причините му, за освобождаването от него, за етика и дисциплина, за медитация и култивиране на ума. Разликите идват в акцентите – какви текстове се приемат за канонични, как се разбира пътят към пробуждане, каква е ролята на монашеството, как се работи с ритуал и символи.

Трите големи „пътя": Тхеравада, Махаяна, Ваджраяна

Най-работещата карта за ориентация е тази с трите големи системи.

Тхеравада често се нарича „Пътят на старейшините" и е доминираща в Шри Ланка, Тайланд, Мианмар, Лаос, Камбоджа. Традиционно стъпва на най-стария запазен пълен канон на будистки текстове – Пали канона (Типитака/Трипитака), организиран в три „кошници": правила за монашеската дисциплина (Виная), проповеди/сутри (Сута), и по-късна систематизация (Абхидхарма).

Махаяна възниква в Индия около началото на новата ера и става водещата будистка традиция в Китай, Корея, Япония и във форми, преплетени с Ваджраяна, в Тибет. Тя приема ранните учения, но добавя обширен корпус от сутри и философски текстове на санскрит, китайски, тибетски и други езици. Тук централна става фигурата на бодхисатвата – идеалът за просветление, свързано с отговорност към другите същества.

Ваджраяна (наричана още тантричен/езотеричен будизъм) исторически се развива върху махаянска основа и става особено влиятелна в Тибет и Хималайския регион. Тук, освен класическите практики, се срещат и тантрични методи – работа с мантри, визуализации, ритуали, символен език, специфични посвещения и отношения учител–ученик. Важно уточнение: „езотерично" тук означава „предавано по определен начин и в определен контекст", не „тайно общество" в конспиративния смисъл.

Дзен не е отделна религия, а стил в Махаяна

Когато някой каже „Дзен", много хора си представят минималистична стая, тишина и дзадзен. Но Дзен е преди всичко традиция в рамките на Махаяна, която се развива в Китай като Чан, после в Корея като Сьон, във Виетнам като Тхиен и в Япония като Дзен. Тя поставя акцент върху медитацията, директното прозрение и обучение с учител, като в различните школи съществуват и ритуали, и текстове, и монашески дисциплини – не е само „седене и нищо друго".

Тибетският будизъм: четири основни школи и защо имената звучат „като код"

Точно тук често се обърква публиката в България, защото в тибетския будизъм има школи, които звучат като фамилии: Нингма, Кагю, Сакя, Гелуг. Важно е да се разбере какво означава „школа" в този контекст: това са линии на предаване, текстови традиции, стилове на практика и институционални истории, които се оформят през вековете в Тибет. Те не са „конкуриращи се фирми" и не са задължително взаимно изключващи се на практическо ниво – има и движения за несектантски подход, които целят да пазят разнообразието.

Нингма е най-старата традиция („древната") и е свързана с ранните етапи на разпространение на будизма в Тибет. Кагю е известна с акцент върху устното предаване и медитативната практика; вътре в нея има подразделения, едно от които е Карма Кагю. Сакя има силна ученост и специфични линии на обучение и ритуал. Гелуг е по-късно оформена школа, традиционно асоциирана със силен монашески университетски модел; исторически Далай Лама е свързан именно с Гелуг.

Това са големи исторически „екосистеми", а не етикети за сензация.

„Диамантеният път": термин в будизма и име на организация не са едно и също

Още един чест източник на объркване е езикът. В будизма „диамантен" (ваджра) е символен термин, свързан с Ваджраяна. Но „Диамантен път" може да бъде и собствено име на конкретна светска организация, която се самоописва като част от линията Карма Кагю. Това е важно разграничение: терминът в религията и името на организация са различни нива.

Какво казва законът и какво не казва

След шумни обществени случаи често се стига до „логиката": щом нещо не е регистрирано, значи е незаконно или подозрително. Българският Закон за вероизповеданията урежда правото на вероизповедание и правното положение на религиозните общности и институции. Регистрацията е свързана с юридически статут, представителство, имущество, отчетност. Но не е условие някой да медитира, да изучава текстове или да се събира в група. Това е ключово, защото иначе разговорът се плъзга от факти към внушения.

И точно тук често се бъркат два различни въпроса: „има ли дадена общност юридическо лице?" и „какво реално практикува и как се управлява?". Първото е административна тема. Второто е тема за етика, прозрачност и човешко поведение.

Какво е будизмът по принцип

Будизмът, във всичките си големи направления, по дефиниция учи на намаляване на страданието, на етика и на работа с ума. Това не означава, че всеки човек, който се представя за будист или за учител, автоматично живее по тези принципи. Но означава, че когато някой извърши престъпление и около него се използва религиозен език, това само по себе си не „обяснява" престъплението с будизма като учение.

По-надеждният подход е друг: да различаваме учение, традиция, организация, лидерство и индивидуално поведение. Това разграничение е стандартно и в изследванията на религиите: една и съща религиозна рамка може да се живее тихо и почтено или да се използва като декор за контрол и злоупотреби – и това вече не е въпрос на „направление", а на конкретни практики и конкретни хора.

Случаят край Петрохан вече придоби още по-трагични измерения, след като Ивайло и двете момчета бяха открити мъртви. Това превърна драмата не просто в криминален казус, а в човешка трагедия с три загубени живота. Въпреки това още в първите дни след изчезването им в публичното пространство започнаха да се появяват внушения за „секта", „опасни духовни практики" и „манипулации", без да има ясни доказателства и официални заключения.

Точно в такива моменти обществото най-често прави грешката да търси бързи обяснения – особено когато около даден човек има духовна или религиозна биография. Будизмът не е секта, а една от най-старите световни религии, с различни направления, философски школи и милиони последователи по света. Да се използва подобен етикет в контекста на трагедия, без доказателства за религиозен мотив, е не само неточно, но и несправедливо.

В ефира на bTV криминалният психолог Светлана Димитрова коментира, че престъплението изглежда „преднамерено и хладнокръвно", но профилът на Ивайло Калушев не предполага той да е извършителят. Тя също подчертава, че религиозният елемент, който се обсъжда в публичното пространство, не насочва към ритуално убийство, защото подобни престъпления имат съвсем различна структура и послание.

Този тип експертни позиции напомнят нещо основно: вината се доказва с факти и съдебен процес, а не с религиозни етикети и слухове. В крайна сметка будизмът, с многобройните си направления и традиции, е много по-голям и по-стар от всеки отделен случай, колкото и тежък да е той.

Още повече че самите будистки организации у нас вече публично се разграничиха от случая и подчертаха, че каквото и да се е случило, то няма нищо общо с будисткото учение, което по същността си е насочено към ненасилие и състрадание.