Жулиет Бинош отвърна на Тимъти Шаламе: „Мислех, че киното е умиращо изкуство“

Френската актриса Жулиет Бинош се пошегува с Тимъти Шаламе, след като беше попитана да коментира последните му изказвания за балета и операта.

Повод станаха негови думи от миналия месец, когато Шаламе заяви, че не иска киносалоните да поемат по пътя на „балета или операта", където артистите се опитват „да поддържат нещо живо", въпреки че „вече никой не се интересува" от него.

Думите му предизвикаха реакции от различни среди - от Лондонския Кралски балет и опера до водещите на „The View" Упи Голдбърг и Съни Хостин, както и балерината Мисти Коупланд, която помогна за популяризирането на филма „Върховният Марти".

По време на оживена дискусия на Международния фестивал за документално кино в Солун Бинош беше помолена за коментар. Актрисата е на фестивала, за да представи режисьорския си дебют в документалното кино, който всъщност е  разказ за танца „In-I In Motion", съобщава Variety.

„Мислех, че киното е умиращо изкуство", отвърна актрисата с ирония.

Бинош първоначално изглеждаше леко объркана от въпроса и трябваше да бъде въведена в контекста на полемиката, преди да го коментира с усмивка.

„Няма значение какво казва той. Наистина няма значение. Не го правете толкова голяма тема", каза тя.

„Важно е това, което подхранва сърцето и душата ви. Може да гледате много филми, които са празни и ви оставят изсушени накрая. Важното е онова, което подхранва душата и живота ви."

По време на събитието Бинош разказа още за творческия процес зад „In-I In Motion". Продукцията е откровен документален разказ за сценичното ѝ сътрудничество от 2008 г. с британския танцьор и хореограф Акрам Хан.

Филмът, който направи премиерата си миналата година на фестивала в Сан Себастиан и предстои да бъде показан на CPH:DOX в Копенхаген, е изграден изцяло от кадри от репетиции и записи на финалното сценично представление.

В рецензията си за филма критикът на Variety Гай Лодж отбелязва, че той „дава на зрителите суров достъп до творческия процес и рядката възможност да наблюдават двама водещи артисти, които понякога излизат извън зоната си на комфорт и в движение откриват нови измерения на своето изкуство".

В Солун носителката на "Оскар" за "Английският пациент" разказа и за почти двадесетгодишния път до реализирането на режисьорския ѝ дебют. Тя сподели как танцът и актьорството са я научили да „прегръща" страховете си, както и какво е научила от работата си с режисьори като Леос Каракс, Абас Киаростами и Оливие Асаяс.

„Бъдете себе си. Доверявайте се на интуицията си. Не се опитвайте да бъдете някой друг", каза актрисата.
„Всеки е различен. Просто се доверете на различието си и действайте."

Бинош отдаде почит и на Робърт Редфорд, който почина миналия септември, като разказа как именно той я е насърчил да направи филм по сценичното представление от 2008 г. с Акрам Хан, което актьорът е гледал на живо в Ню Йорк.

„Чувах думите на Робърт Редфорд: „Трябва да направиш филм от това шоу". Знаех, че е прав, но не знаех как да го направя", спомня си Бинош.
„Нямах продуцентска компания. Нямах пари. Не знаех с кой монтажист ще работя."

По думите ѝ едва когато продуцентите Ола Стрьом и Солен Лежер се включват в проекта, тя разбира, че „светът иска от нея да направи този филм".

Попитана за документалното кино, Бинош омаловажи собствената си роля в жанра и отбеляза, че и в „In-I In Motion", както през цялата си кариера, тя всъщност е пред камерата. Филмът използва кадри, заснети от сестра ѝ Марион Сталенс.

Актрисата обаче отдаде почит на „майстора на документалното кино" Фредерик Уайзман, който почина миналия месец, и изрази уважението си към документалистите.

„Те се опитват да оцелеят. Не печелят много пари от филмите си. Това е борба, но си струва, защото имаме нужда от тези документи, за да бъдем по-близо до истината за случващото се", каза тя.

„Хората, които са на място и понякога рискуват живота си, за да покажат реалността такава, каквато е, заслужават огромно уважение."

Международният фестивал за документално кино в Солун се провежда от 5 до 15 март.