В.Д.: Бяхме приятели, а отдавна трябваше да сме любовници

Скъпа редакция,

Ще ви разкажа моята история, а вие преценете дали е история за любов или за приятелство. Като студентка имах приятел – страхотно момче, с което ме запозна обща позната. Бързо се сближихме, защото установихме, че имаме много общи възгледи за живота и за хората.

Аз се влюбих във втори курс в свой преподавател и историята беше доста мъчителна за мен, защото той, разбира се, беше женен. Приятелят ми Васил беше до мен и ме подкрепяше във всяко решение, но най-вече в нерешителността ми да се разделя с този човек. Когато любимият ми си тръгваше от вкъщи и отиваше при жена си, Васил идваше и ми правеше супа. „Пилешка супа за душата“, казваше той, пускахме си Чайковски или Рахманинов и плачех с часове на рамото му. Когато се разделих с женения мъж, бях бременна от него. Тъкмо завършвахме университета и нямах нито квартира, нито работа. Васил се хвана като общ работник на един строеж и нае квартира за нас тримата – за мен и бебето, и за него. Отглеждахме Даяна като наше дете, но един ден в живота на Васко се появи Тина – разкошна жена, с десет години по-голяма от него, която беше омъжена. Тина не желаеше да се разведе, но и не желаеше да пусне Васко да потърси щастието си без нея. Виждах как го манипулира и сърцето ми се свиваше, но беше мой ред да го подкрепям във всичко. Припомнихме си нашата пилешка супа за душата, извадихме старите дискове и станахме още по-близки.

Това обаче накара Тина да ревнува много и каза на Васил, че ще се раздели с него, ако не ни изхвърли от дома и от живота си. Бях готова да си тръгна, но тогава се случи чудо. Васил й каза, че няма да ни изхвърля никъде и се раздели със самата нея.

Бях потресена, че съм причината той да остане без своята голяма любов и една вечер, докато той не беше вкъщи, събрах багажа ни в два сака и напуснах квартирата. Сълзите правеха такава пелена пред очите ми, че едва виждах къде вървя заедно с Даяна и двата сака живот. Разбира се, нямах идея къде отивам. Но не можех и ден повече да преглъщам мисълта, че съм причината най-близкият ми човек да бъде нещастен и сам.

Васил ни намери на трамвайната спирка. Дотича с лице, по което беше изписана паника, но и вълнение, клекна на колене пред мен и ми каза: „Вера, никога няма да те оставя да си тръгнеш! Омъжи се за мен!“

Не можех да повярвам на ушите си. Не можех да промълвя нищо. Прибрахме се вкъщи и поговорихме. Васил ми обясни как в момента, в който Тина му поставила този ултиматум, той разбрал, че всъщност обича мен. Закле се, че не я обича и че е обмислил добре предложението си.

Аз не бях влюбена в него. Трябваха ми няколко месеца да се настроя на съвсем различен тип връзка с Васил. Но той ме познаваше по-добре от всеки друг и успя за тези няколко месеца да ме накара да се почувствам най-желаната жена на света.

Влюбих се до уши, станах негова съпруга и в момента чакам нашето второ дете. Даяна е щастлива, че ще има брат и вече свикна да не казва на Васил „чичо Васко“, а „татко“.

Не зная дали приятелството ни отведе в любовта, или тя е била през цялото време там някъде, изчаквайки своя точен и най-красив момент.

Не бъдете нетърпеливи. И вашият момент ще дойде. При това съвсем неочаквано.

Благодарим на В.Д. за нейната изповед.

Скъпи читатели, пратете ни вашите истории, а ние ще публикуваме най-интересните.