Пътят на успеха: историята на един медалист от Международна олимпиада по информатика

По време на Шестата годишна олимпийска среща под патронажа на президента Росен Плевнелиев, която се проведе в края на декември, беше анонсирано едно от най-важните събития за отборите на България през тази година – основаването на Международна младежка олимпиада по информатика. През 2017 г. първото по рода си за Европа състезание EJOI (Европейска младежка олимпиада по информатика) ще посрещне млади състезатели от цяла Европа. „България е един от лидерите на всички времена в ранг листата на международните състезания. Изключителните успехи на българските олимпийци и техните ръководители са предпоставка за едно голямо събитие за Европа, което може да бъде реализирано у нас“, разказа председателят на организационния комитет на EJOI Елена Маринова. По време на официалното събитие беше анонсирано и основаването на алумни мрежата на олимпийските състезатели. По този повод разговаряхме с Валентин Михов, носител на сребърен медал от Международна Олимпиада и златен от Балканиада по информатика 2004 година..

Втората национална олимпийска среща анонсира едно от най-големите събития за олимпийските отбори по природни науки в предстоящата 2017-а. Като медалист и бивш олимпийски състезател по информатика как бихте коментирали създаването на Европейска младежка олимпиада в България?

- Мисля, че това е една прекрасна инициатива и адмирирам проф. Красимир Манев за нея. Тези международни състезания дават възможност на децата да работят към една цел, която по-късно ще им се изплати многократно. По мое време международните състезания бяха по-скоро за ученици от по-горни класове, тъй като изискваха много години подготовка и хората, които са се подготвяли повече години имаха по-голяма вероятност да се класират в отбора. Създаването на по-малка възрастова група дава възможност и на по-малки ученици да усетят тръпката на международните състезания и респективно да се подготвят по-добре за големите състезания в по-горните класове.

Кои са основните качества на един олимпиец? Знание, дисциплина, кураж?

- Олимпиадите те научават на много неща. Не вярвам толкова в таланта. Никой не се е родил научен и, ако човек има мотивацията да се занимава, малко по малко изгражда умения, които са полезни цял живот: дисциплина, работа под напрежение и крайно ограничен времеви лимит, концентрация и най-вече да не се отказва след провал. Всички тези ученици, които виждаме всяка година с медалите, са имали десетки провали на състезания преди това, за да стигнат до това ниво. Качеството човек да не се отказва след провала, а да направи трезва равносметка какво се е случило и как може следващият път да се представи по-добре, е полезна във всяко едно начинание.

Разкажете ни как избрахте информатиката, която ви носи златен и сребърен медал?

- Бих казал, че тази история е малко скучна. Като бях още 1-2 клас, в семейството ми имахме компютър Правец 16. Като всяко малко дете ми беше много интересен този предмет, но и не можех да правя с него кой знае какво. Преломният момент дойде, когато случайно намерих в нас една книга за BASIC и започнах да преписвам кодовете от нея в компютъра. Когато разбрах, че мога да накарам компютъра да рисува и свири, веднага бях запленен. Отначало само преписвах кодовете от книгата, но малко по малко започнах да разучавам как те работят и как мога да ги променя да правят нещо различно. След това родителите ми ме записаха на школа в МГ Варна и там намерих сродни души по моята страст и започнах да се занимавам и със състезания.
Никога не съм преследвал информатиката като нещо което би ми осигурило някаква кариера или добре платена работа. Винаги съм го правил защото ми е забавно и защото съм се стремил да бъда на върха.

Кой е най-силният Ви спомен от подготовките и олимпиадите?

- Имам доста положителни спомени от състезанията. Не съм сигурен, че мога да определя един конкретен. Бих казал, че най-емоционалните моменти винаги са били, докато се чакат резултатите от някое състезание. Никога не си сигурен дали не си допуснал някоя глупава грешка и това няма да ти коства много точки. Обсъждането на задачите между приятелите състезатели, след като приключи състезанието, винаги е било много интересен момент. Тогава винаги се чудиш какво са успели да направят другите или как се решава дяволската задача, която не си успял да решиш и колко всъщност хора са успели да я направят.

- Националният отбор по информатика е малко зрънце от годините подготовка преди това. Бих казал, че ръководителят ни в МГ Варна Галина Момчева беше тази, която успя да ни изгради като състезатели. Изключително много помогна конкуренцията между учениците в школата. В нашата школа бяхме няколко човека, които постоянно се съревновавахме един с друг, и това повдигаше нивото на цялата група. Така и успяхме от 4 човека национален отбор двама да сме от школата в МГ Варна.

В контекста на създадената мрежа на олимпийските състезатели, която беше анонсирана в Шестата годишна среща с президента, каква равносметка бихте направили за отношенията между олимпийските състезатели? Има ли устойчиви връзки, които намират свое място и в професионалния път?

- Разбира се, че има. Дори и да не поддържаме връзка постоянно, от време на време всеки следи на къде се движат другите и по какво работят. Много възможности за работа излизат покрай тези контакти. Аз самият съм започвал работа в перспективни фирми или съм намирал проекти в резултат на референции от приятели, с които сме се състезавали в училище.

Какво Ви донесе опитът в DreamBox Learning? Разкажете ни малко повече за платформата и Вашата роля в нея?

- Това ми беше първата remote работа в кариерата. Препоръча ме приятел състезател, който беше направил стаж в тази фирма. Много го бяха харесали и търсеха да наемат хора като него. Колегите бяха на 10 часа разлика от мен в Сиатъл. Там се научих какво е да работиш с американци и какво значи да се работи здраво. Успях да си усъвършенствам английския и пътувах по 2 пъти годишно за по 2-3 седмици до Сиатъл да се видя с колегите.
Работих почти по цялата платформа на продукта. Правихме игра, която да учи деца на математика и да се адаптира към уменията им. Вместо да следва фиксирана учебна програма, продуктът установява в каква насока ученика има нужда да работи и му дава такъв тип задачи. Задачите са направени като игри, за да е забавно и учениците да са мотивирани да се занимават.
Освен прогамисткият опит, който придобих там, видях колко е трудно да се реализира един стартиращ бизнес и научих много от бизнес хората в компанията. Отдалечената работа ми даде възможност да изградя самодисциплина в работата и да мога да съм ефективен без да трябва да седя в офис. Това ми даде много ценен опит за бъдеще и реално от тогава насам не съм работил работа в офис (вече почти 9 години).
Мога да кажа, че състезанията и научените от там алгоритми и опит ми помогнаха много в работата. Не напразно редица фирми като Google и Facebook ухажват много състезателите да работят за тях. Основата, която състезанията ти дават, е много полезна за развитието като софтуерен инженер.

С какво се занимавате в момента?

- В момента работя отдалечено с една стартираща компания, която е базирана в Гданск, Берлин и Ню Йорк. Бизнесът им расте много бързо и за 4 години станаха глобален лидер в това, което правят. Започнах да работя с тях, докато все още бяха на етап стартираща компания и не беше съвсем ясно дали ще успеят дори да оцелеят. Работата с тях ми позволи да направя собствена компания и да наема двама служители. Дори единият от тях се върна от Германия, за да стане програмист тук. Идеята ми е да сформирам екип, с който да работим за клиенти като горния. Дълбоко вярвам в работа от разстояние, така че и екипът ми също работи от разстояние, въпреки че голяма част от времето се събираме в един малък офис в София за да споделяме идеи и да разнообразяваме деня си. Ако всичко се развие добре, през 2017-а ще се опитам да разширя екипа още повече.

Бихме ли могли да кажем, че преодоляването на граници благодарение на технологиите позволява на повече специалисти да останат тук и същевременно да работят с чуждестранни компании?

- Абсолютно. Над 8 години работя от разстояние и не съм сигурен, че някога бих се върнал обратно към работа в офис. Свободата да работиш от всяка една точка на планетата е невероятна и позволява на човек да пътува много повече и да живее по-ефективен живот. Разбира се, не всеки обича подобен тип работа и не всеки има уменията да организира времето си извън офис, но мисля че този тип умения се учат, ако човек има мотивация.
Определено бих казал, че работата от разстояние позволява на много хора да останат в България. Тук те са и много по-полезни, отколкото в чужбина, защото засилват икономиката, помагат на други хора да се свържат с клиенти от чужбина и евентуално да започнат работа отдалечено и да се развиват в кариерата си.

Все по-често чуваме за български разработки в контекста на иновациите и образованието. Бихме ли могли да говорим за подем в сферата през последното десетилетие?

- Определено. Според мен факторът, който ще бъде ключов за това България да излезе напред в ИТ следващите години, са многото академии, които обучават кадри. Подобни академии има и в други страни, но обикновенно са доста скъпи. В България има качествени академии, които предоставят евтино и дори безплатно обучение на програмисти. Има инициативи за обучение на ученици в гимназиите, което е още по-добре.
Друг фактор са фондовете за рисково финансиране, които инвестират в компании в ранен стадии на развитие. Освен пари, тези фондове привличат и ментори, които помагат на предприемачите, което е много важно за тях за да успеят да развият бизнеса си. Бих казал, че предприемаческата еко система е все още в начален етап на развитие, но определено е доста по-напред от това което беше преди 5 години.
За съжаление все още има доста голям проблем с развитието на информатиката в държавните училища. Воденето на школи не е толкова добре заплатено, както беше преди години заради закона за частните уроци. Дори беше много учудващо за мен, че България задържа челни позиции на олимпиадите след тези промени. Мисля, че това до голяма степен се дължи на ръководителите на школи, които въпреки трудностите продължават да работят с децата. Те са хората, на които до голяма степен се дължат успехите ни в олимпиадите и трябва сериозно да се замислим как да направим работата им по-привлекателна за да продължаваме да имаме успехи и в бъдеще.