Ако до всяко добро същество застане една... Росица Букова

Росица Букова е от хората, които си представяме, когато зазвучи „Ако до всяко добро същество...”. Роси е бивш спортист, отдаден днес изцяло на помощта за деца в нужда. Тя създава фондация „Движение на българските майки”, за да може заедно с други като нея да събира средства за тези деца по законен път. Но парите са най-малкото, което тя прави за нуждаещите си. Хората от фондацията непрестанно измислят начини хлапетата да се чувстват по-обичани, да бъдат обгрижвани и да пораснат образовани.

Кой запали искрата на благотворителността у теб?

Когато бях бременна с втория си син, пишех в подфорума на dir.bg - „Бъдещи майки”. Там жените споделяха своите проблеми и радости от бременността, съветваха се към кой лекар да се обърнат. Много майки пишеха, че не знаят какво да правят с дрешките и обувките на вече порасналите си деца. Тъй като съм от Перник, сетих се, че там има бебешки дом за деца, лишени от родителски грижи. Проучих, намерих го, срещнах се с директора д-р Веселинова, която е невероятна жена, и тя прие идеята да им помогнем с дрешки и обувки. За първи път влязох в такъв дом, и то като бях бременна.

По-късно д-р Веселинова ми каза, че ако е знаела, че съм бременна, е щяла да възпрепятства посещението ми при децата, защото първата среща винаги е силно емоционална и чувствата са разнопосочни. Истина е, че когато излязох оттам и се окопитих, си дадох сметка колко щастлива жена съм в своя живот и как нямам проблеми. Но децата от институциите имат проблеми и трябва да им се помогне. Около идеята започнаха да се събират много жени.

Няколко месеца по-късно Марина Кузманова създаде форума bg-mamma.com с благотворителна подплатформа, в която обявяваме инициативите си и до днес. След бебешкия дом в Перник започнахме да търсим други институции, които имат нужда от помощ. Много майки от България и чужбина изпращаха дрешки и пари. И заради желанието на толкова български майки да помагат се наложи да учредим фондация. Мен ме вдъхнови желанието и мотивацията на другите жени. Хареса ми това, че има и други хора, които разбират проблема, не могат да стоят бездушни и да не правят нищо. Зарази ме и подкрепата, която им оказваха техните семейства, както и моето.

А как решихте да направите календар, за да се самофинансирате?

Идеята за календара дойде, когато трябваше да намерим финансиране за втората година на проекта „Ел Пасо”. Благодарение на него 10 деца между 7 и 10 години от ДДЛРГ в с. Доганово имат възможност да посещават два пъти в месеца ранчо „Ел Пасо” (до с. Ковачевци). Там се обучават в езда и в грижа за всички животни в ранчото - прасета, телета, кози, кокошки, петли, кучета, зайци. В ранчото те прекарват повече време сред природата, берат билки, гъби, общуват с непознати, които искат да им окажат подкрепа и да ги научат на нещо. Така преодоляват своите натрупани страхове и емоционалната си затвореност. Външният свят, който ни заобикаля, е непознат за тях и когато станат на 18, действителността ги смазва. Но в ранчото те отрано се запознават с живота и разбират, че това, което получават наготово в дома до 18-годишна възраст, е вредно за тях.

Постоянното даване води до нагласа винаги да искат и нищо да не дават.

Какви познания придобиват децата в ранчото освен езда?

Например сами да си сготвят. В началото те не знаеха какво е хладилник и как изглежда яйцето, преди да бъде сготвено, защото получават храната си в готов вид за закуска, обяд и вечеря. Сега могат да направят салата, да сервират на своята маса и да си измият чиниите. А собственичката на ранчото Вероника ги е научила да разпознават звука, с който кокошката известява, че е снесла яйце, и те бързат да го извадят, преди да ги е изпреварило кучето. Ние от фондацията придружаваме децата и лято, и зима, защото отговаряме за тяхното здраве и невредимост. Осигуряваме им дрехи и обувки за зимата чрез дарители. Необходими са ни 300-400 лв. на месец за пътни, за храна и за някои спешни нужди на децата. Напролет с тези пари купуваме разсад, за да може с малките да посадим зеленчукова градина.

Имате ли връзка с дарителите?

За нас е важно, след като дадем на дома тяхната помощ, да се чуем отново и им споделим какво сме направили, как са децата. И това ги прави щастливи. Когато ние имаме чести контакти с децата, когато сме сред тях, разбираме техните нужди и дали вървим в правилна посока. Сега виждаме, че основната нужда в много бебешки домове е от хора, които да ги обгрижват, както ние обгрижваме децата си у дома. Нашите деца общуват с родителите си, с братя и сестри, с баби и дядовци, които помагат, а в домовете на 4-5 деца се пада 1 възрастен. Няма как малките да се развиват нормално, като няма кой да полага елементарни грижи за тях. Така създадохме нашия бебешки проект „Сън ли съм, или ме има”. С него искаме да осигурим квалифициран персонал в бебешкия дом ДМСГД „Свети Иван Рилски Чудотворец” в София, за да се подобри качеството на грижата за децата с увреждания, които живеят там.

Благодарение на средствата от коледния базар, който правим, осигурихме финанси за назначаване на един специален педагог, който основно се занимава с децата със Синдром на Даун. Но е нужно да се назначат постоянно нови специалисти.

Как се става доброволец при вас?

Необходимо е доброволецът да има здравна книжка, издадена от ХЕИ, и най-важното е да има възможност често да се включва в нашите инициативи, защото децата ще свикнат с него и ще го търсят.

Вие помагате и на младежи над 18 г., напускащи дома, в който са израснали?

Един от младежите – Иван, спечели общинско жилище и сега му помагаме да направи първоначален ремонт, за да живее в него. Тази година той се дипломира със специалност медицински мениджмънт. По проекта „Социална адаптация на младежи” помагаме на девойките и младежите да свикнат с живота след напускане на дома, да си намерят работа, защото им трябва подкрепа. На някои студенти даваме стипендия по 100 лв. на месец.

Мога да спомена Соня, която е втори курс в НСА. Веселка завършва фармакология. Пламен изкара петица на приемния изпит по катерене и алпинизъм в НСА и сега учи и работи, като строи изкуствени стени за катерене. На някои от НСА помагам с учебници, защото съм завършила този университет. Това, което искаме да научим младежите, е да се справят сами, но и да знаят, че имат приятели в наше лице. Самите младежи също са доброволци в нашите инициативи. Те трябва да имат стимул и мотивация да продължават напред.