Напишете дума/думи за търсене

Детският фотограф Елена Карагьозова: Всичко е възможно, ако има кой да вярва в теб (галерия)

Когато напишете в Google "детска фотография", излизат над 6 милиона резултата. Когато Елена Карагьозова прави първите снимки на дъщеря си с малко фотоапаратче, сигурно не са били по-малко. Последното, за което тя мечтае тогава, е да бъде призната за един от най-добрите детски фотографи в България.

Елена е завършила икономика и след като ражда три деца, си представя, че ще остане като домакиня у дома да се грижи за тях. Като много други майки публикува снимки на децата из разни форуми и е убедена, че това е най-високата сцена, на която ще попадне. Докато другите майки не започват да я упрекват, че не може да участва в техните конкурси, защото е професионалист. Тогава Елена все още не е професионалист, но стъпка по стъпка усъвършенства уменията си и превръща моженето си във вдъхновяваща история. Днес хора от всички краища на България, а също и от чужбина, пътуват всяка седмица, за да бъдат снимани от Елена Карагьозова. Нейни кадри покоряват световни конкурси, а от професионалното американско списание TedMag искат интервю от нея с думите "Нашите читатели са запознати с творчеството ви." За Елена този успех все не е достатъчен. През последните години тя и мъжът й вдигат студио, каквото вероятно няма никъде другаде по света. Идеите са нейни, а изпълнението - негово. Проектът е уникален и нито един интериорен дизайнер не посмява да се наеме с него. За Елена обаче няма невъзможни цели. "Защото като малка нямах", казва тя. "Защото имам дислексия и въпреки това стигнах до всичките си мечти", допълва. "Защото кара децата ми да ме гледат с очи, пълни с гордост..."

Запалва се по фотографията, снимайки децата у дома с малко непрофесионално апаратче. Днес е един от най-търсените детски фотографи у нас, а за сесии при нея идват и хора от чужбина.
Запалва се по фотографията, снимайки децата у дома с малко непрофесионално апаратче. Днес е един от най-търсените детски фотографи у нас, а за сесии при нея идват и хора от чужбина.
- Елена, как започна твоят флирт с фотоапарата?

- Учила съм международен туризъм, но никога не съм работила по професията си. Останах си майка домакиня и фотографията влезе в живота ми покрай децата. Започнах да снимам първата ми дъщеря и забелязах, че не просто снимам, а режисирам сцени. В един момент малкият фотоапарат се оказа недостатъчен и съпругът ми ми подари първия огледално-рефлексен фотоапарат. Така започна всичко.

- Тоест ти намери професията и призванието у дома?

- Така се получи. Даже във форума на майките участвах в конкурси, в които постоянно ме дисквалифицираха, защото мислеха, че съм професионалист. Започнах да отделям голяма част от всекидневието си за това да разглеждам снимки, да чета за фотография и да се интересувам от децата като цяло. Когато бях бременна с третата ми дъщеря, започнах да изработвам вече и аксесоари, които бяха необходими при снимките. Бях направила за 9 месеца около 60 шапки, 20 рокли и какво ли още не. Гледах чужди семинари как се снимат новородени, у нас все още нямаше много информация. Когато Андреа се роди, всеки ден по няколко часа й правех снимки и тренирах с нея, после роди приятелката ми и продължих и с нейното бебе. Виждайки снимките, които показвах в интернет, започнаха да звънят приятелки, познати, техни приятели. В един момент натрупах толкова апаратура и аксесоари, че вече нямаше къде да ги държа. Направих домашно студио в едно свободно помещение в Асеновград и пренесох нещата там. Пътувах всяка събота и неделя в продължение на 6 години и снимах по 12 часа на ден. Забелязах, че хората идват неподготвени, а за да се получат красиви снимки, са необходими дрехи, аксесоари. Започнах да купувам и шия неща. В един момент вече не можех да смогна да снимам всички желаещи.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X