Детският фотограф Елена Карагьозова: Всичко е възможно, ако има кой да вярва в теб (галерия)

От Mila.bg

Проектът и идеите на Елена за фотостудио в Асеновград са толкова амбициозни, че никой интериорен дизайнер не се наема да работи по тях. Тя и съпругът й изграждат уникалното студио съвсем сами.

- Като дете са ти открили дислексия. Как се справяше?

- Беше ми страшно трудно в училище. Моите родители мислеха, че не полагам големи усилия, за да се справя в училище, а всъщност аз прегарях от усилия. Никой нямаше разбиране към проблема ми и се чувствах самотна, а в същото време подозирах, че имам потенциал и че ще дойде ден, в който ще открия себе си. Винаги съм действала интуитивно. До ден-днешен не знам настройките на фотоапарата си, но знам, че ако натисна това и това, ще се случи еди какво си. Не познавам настройките на фотошоп, но работя с него всеки ден. На 30 години реших да си направя изследване с психолингвист, който установи на какво се дължат различните ми възприятия и тогава откриха дисклексия. Бяха изумени как съм открила сама методи, за да се справя в училище. Много е характерно за хората с дислексия, когато открият нещо, в което са силни, буквално да захапят и да не пускат. Да развиват до съвършенство онова, с което могат да изразяват себе си. Фотографията е моят начин на изразяване.

- Мислиш ли, че има още нещо, в което тепърва ще откриеш, че си силна?

- О, да разбира се, всеки ден откривам неща за живота, за хората. Хората са ми изключително интересни, семействата - също, а децата - най-много.

Покрай снимането започнах да откривам много здравословни проблеми

у децата и у семействата

Майка ми е медицинска сестра и вкъщи винаги медицината е била изключително важна. Покрай нея проявявам силен интерес и зная доста. Случвало се е да откривам неща, които педиатърът е пропуснал. Изпратила съм доста деца на консултации. Почти всяко пето дете в България е с липса на витамин D. Виждам също много пренебрегнати деца. Те си живеят в един свят, родителите са в друг.

- Има място и за един кабинет на твоите 580 квадрата.

- Мислех си за това наистина, но едва ли ще се приеме от хората.

Тя има дислексия и за специалистите е цяло чудо, че е успяла да завърши дори висше образование. Тя успява нещо много повече - превръща всяка своя цел в реалност благодарение на изумително въображение, съчетано с целеустременост и вяра в себе си.

- Твоите деца са на 17, 12 и 8. Тежи ли ти порастването им?

- Напротив, даже се шегувам, че чакам с нетърпение внуците, за да ги снимам. Не съм от тези майки, които се вкопчват в децата си и не ги оставят да пораснат. Радвам се на всяко едно нещо, на всяка една грешка, обсъждаме всичко, всеки проблем го въртим от различен ъгъл. Смятам, че успехът на всеки родител се крие в това да успее да създаде самостоятелна личност, която сама да се справя с трудностите и изненадите в живота. Децата ми харесват моята работата, идват и помагат често. Мисля, че в тази професия - детски фотограф, трябва да си и много добра майка, да имаш опит с хлапетата и да си запазил детето в себе си.

Снимката "Лавандулово момиче" е продадена на една от петте най-големи банки в Китай за петцифрена сума и е отпечатана на техни дизайнерски кредитни карти

- Ти си позната и в световен план. Печелила си конкурси, твой кадър е бил избран от "Никон" за техния календар, има интервю с теб във фотографското списание TedMag. А снимката ти с лавандуловото момиченце е легендарна - ще разкажеш ли каква беше нейната съдба?

- Когато получих първия мейл, в който искаха да купят правата върху въпросната снимка, на която средната ми дъщеря тича в една лавандула, аз го изтрих. Не знаех за какво става дума, защото беше на китайски. Продължих да получавам такива мейли и триех всичките. На шестия месец обаче ми писаха на английски. Една от най-големите компании за етерични масла искаше да купи снимката за две години. Помислих, че е шега и пак изтрих писмото. Те обаче пак го изпратиха. Никой вкъщи не го взе насериозно. Че кой ще иска да ми купи снимката, дето Ивайла е тичала из лилавото поле?! Писах им, че не желая да я продавам. Те започнаха да се молят и установих, че са ме проучвали - знаеха за мен и за децата ми разни неща. Тъй като отказах, решиха, че очаквам по-висока цена и ми я предложиха. Е, разменихме договори, платиха ми и започнах да получавам писма и снимки от хора, които са видели снимката - по молове, на спирки. Тази снимка сякаш оживя. И тогава

получих отново имейл от китайците,

че искат да купят правата върху снимката завинаги

Една от петте най-големи банки в Китай я искаше, за да я отпечата върху дизайнерска кредитна карта. Аз отказах, те пак помислиха, че е заради цената и офертата стигна петцифрена сума. Не можех да повярвам, че това се случва. Това беше през 2012 г. и до ден днешен получавам имейли от тях, защото се интересуват от дъщеря ми и какво се случва в живота й.

- Когато снимаше първото си дете с малкото апаратче, мечтаеше ли един ден това да се разрасне в бизнес?

- Не, никога не съм си мислила това и до ден днешен не възприемам работата си като бизнес. Очаквах да го правя в свободното си време и то да ме измъква от битовизмите. Все още не мога да го погледна отстрани и все съм недоволна от себе си, критикувам се постоянно. Затова, когато влязат клиенти, ги карам да ми разкажат какво е усещането, как виждат работата ми.

А хора идват отдалеч, по няколко семейства на ден. Няма събота, няма неделя. Идват и от чужбина, а когато се върнат със снимките по домовете си, започвам да получавам мейли от техни приятели. Постоянно питат в коя част на Лондон се намира студиото ми. Просто

не могат да повярват, че студиото не е в Лондон, не е в София дори,

а е в Асеновград

Майка на три деца започва да им прави снимки вкъщи, а днес за фотосесии в уникалното й студио се стичат хора от целия свят

- Сигурно трите ти дъщери страшно се гордеят с теб?

- Нещото, което ме вдъхнови да се развивам, е, че децата видяха смисъл в това, което правя, и че оставям нещо след себе си. Преди чистех, готвех и правех забележки като всяка изнервена домакиня. След това обаче те видяха, че хората ми се радват и възхищават и започнаха да гледат на мен с различни очи. Моите родители също ме видяха в друга светлина. Повечето близки хора мислеха, че прекарвам прекалено много време пред компютъра. А аз всъщност седях и четях денонощно за фотография, за тенденции. Спях малко, а в някои нощи - изобщо. Когато направех хубава снимка, не се хранех по три дни от вълнение.

- Планирала си някои сесии с години?

- Да, имам такива, които все още не съм изпълнила, но има и снимки, които стават случайно и те са най-хубавите. Сега обмислям да правя сесии с няколко поколения - всички живи хора от семейството. Портрети с над 20 човека. Имам силно желание, да видим дали ще стане.

- Доколкото те познавам, няма как да не стане.

- Всичко това ми коства по–малко време с децата и семейството, те са най-ощетени. И нямаше да е реалност, ако не беше мъжът ми, който вярва в мен и който ме стимулира да не спирам да се развивам. Всичко на този свят е възможно, ако има кой да вярва в теб.