Как Иван Ласкин става Васко да Гама

33 години след премиерата му по БНТ сериалът “Васко да Гама от село Рупча” продължава да се гледа с интерес от поколения зрители.

Можем да обясним успеха му с три неща. Първо, Братя Мормареви написват превъзходен сценарий. Второ, режисьорът Димитър Петров, създателят на детското кино в България, подрежда чудесен актьорски пасианс от деца и известни актьори.

И трето, филмът не е детски, а семеен и се прожектира в прайм тайма на телевизионната програма веднага след “По света и у нас”, което му осигурява много зрители.

Бих направил и една добавка: филмът не е натоварен с идеологически топузи и не е оплетен в задължителните за онова време кълчища на соцреализма. Беше и е един човешки филм, който докосваше сърцата на зрителите.

Кастингът за

бъдещия филм

започва през 1983 г. Най-напред екипът търси деца във Варна и Бургас, защото по-голяма част от действието се развива на кораб. След това идва в София и посещава и музикалното училище.

В него учи синът на режисьора - Калин, който седи на един чин с къдраво, очилато, леко пълничко момче, казва се Илия Лингорски. Двамата с Калин дори ходят на пиано при един и същ педагог.

Но на кастинга в Киноцентъра е поканен само Илия. Родителите му са силно притеснени и се надяват да не го изберат, защото това би означавало много отсъствия от учебните занимания.

Самото момче има големи амбиции да се развива като музикант. На едни от пробните снимки вижда кандидат, който физически изглежда точно като Женя от сценария. С весел характер, шеговит, остроумен.

Илия си казва, че сигурно това е момчето, което ще изберат. Когато обаче се прибира вкъщи, му става много тъжно, защото разбира, че иска да е Женя. За негова радост на същото мнение е и режисьорът Петров.

В сериала голямата драма за Женя е деспотичният характер на баща му музикант, който често го налага по главата с диригентската си палка. Как ли биха реагирали в Норвегия, ако им прожектират този филм?!

Другото момче - Георги Марков, няма страх от камерата, защото майка му работи в телевизията и той е участвал в няколко предавания. Явява се на кастинга и от скука - всичките му приятели са заминали нанякъде и го очаква скучна лятна ваканция в София.

Отива на пробните снимки с дрехите, с които рита футбол. Когато влиза в стаята, където правят пробните снимки, Димитър Петров го поглежда и казва: “А, ето го Фори!” “Не съм Фори, казвам се Жоро”, реагира малчуганът. “Но ще си Фори във филма!”, категоричен е режисьорът.

Най-труден е изборът за ролята на главния герой Васко - умен и хитър хлапак, който обича да се състезава и води борба с Фори за сърцето на Августина.

Най-накрая е открит

Иван Ласкин

Павел Поппандов, който във филма е неговият баща, разказа, че един ден Митко Петров и съпругата му седели на пейка на площадчето пред църквата “Св. Седмочисленици”. Наблизо играели група деца и сред тях режисьорът се впечатлил от едно много пъргаво и с красива муцунка момче, което пукало с прашка балони. Това е Иван Ласкин, тогава ученик в Седмо софийско училище.

Той буквално се появява в “12 без пет” на снимките, които започват на 15 септември, първия учебен ден. Заради сериала две години и половина Ласкин почти не влиза в клас.

Павел Поппандов е избран без кастинг, двамата с режисьора Петров се знаят от няколко филма. Самият Поппандов “ходатайства” за колегата си Иван Григоров, който получава ролята на механика Киро Майтапа. Кирил Господинов също бил кандидат за този образ.

Повечето от актьорите вече са покойници, но не ми се вярва Димитър Петров, който има изключително набито режисьорско око, да е правил пробни снимки на Георги Георгиев-Гец, Стойчо Мазгалов, Георги Русев, Стефан Илиев, Сотир Майноловски и другите.

Четири курса до

Барселона прави

корабът “Царевец”, докато се снима филмът. А по пътя спират в Гърция, Италия, Франция... Но не дават на екипа да снима на пристанищата, защото те са секретни обекти на НАТО, а кинаджиите са от страна във Варшавския договор. За онова време тези плавания са голямо приключение, но от детската банда пътува само Иван Ласкин.

Въднъж в Барселона той изчезва от групата, слязла на брега. Всички се питат къде е момчето, напрежението расте, обзема ги тревога. И в този момент екранният Васко да Гама се появява. “Къде беше бе, момче?” пита с цялата си строгост изключително добрият човек Митко Петров. “До тоалетна бях”, мънка Ласкин.

Когато нещата се успокояват, той казва на “баща си” Павел Поппандов: “Бях в един магазин за касетофони. Много си харесах един и продавачът обеща да намали цената с 10 долара, ако го купя...” Не купуват касетофона, разбира се, Иван остава само с мечтата си.

Снимат една от най-важните сцени между “бащата” (Поппандов) и “сина” (Ласкин) - когато момчето разбира, че родителят му не е боцман, а най-обикновен моряк.

Режисьорът настройва и подготвя малкия актьор: “Значи ти си разбрал истината за баща си. И ти идва да се разплачеш заради това, че те е лъгал толкова време. Яд те е, че твоите приятели ще ти се подиграват...”

“Защо да се

разплаквам,

като ме е яд”,

пита обаче Ласкин. Заснемат кадъра, режисьорът е доволен и казва на Поппандов: “Това момче е родено за актьор...”

Приятелството между Павел и “сина” му остава и след излъчването на филма, после двамата стават и колеги. И винаги, когато в някой вестник излеза поредното пиперливо интервю на Поппандов, Иван му изпраща есемес: “Браво, тате!”

Пак в Барселона група актьори начело с Георги Мамалев, който в сериала е брат на Фори, се разхождат по широката и много дълга улица “Ла Рамбла”. Много им харесва “едно кръчме” и сядат на бутилка вино. Впечатлени от качеството му, поръчват още една бутилка, и още една, и още една... и накрая собственикът отива някъде да вземе заем няколко бутилки за симпатичните си клиенти от България.

За благодарност те му подаряват бутилка мастика, която кой-знае защо носели със себе си, и с общи усилия му обясняват, че това е българска напитка, която прилича на перно и на узо.

При следващия курс на “Царевец” до Барселона Мамалевата чета пак отива в същото кръчме. Като ги вижда, собственикът произнася едно дълго “Оооо”, изпъстрено с много нюанси. Започва да им обяснява нещо, от което те пак с общи усилия разбират, че от тяхната мастика човекът имал тридневен махмурлук. “Ето така

разнасяхме славата

на българския

алкохол по света”,

заключава Георги Мамалев.