обичаи

Великден в България изглежда познат – боядисани яйца, козунак, събрано семейство. Но зад този познат образ стои цял пласт от ритуали, които днес почти не се практикуват

Велика събота е последният ден от Страстната седмица и се отбелязва непосредствено преди Великден. Това е ден на тишина, смирение и очакване на Христовото Възкресение

Разпети петък е денят на най-дълбоката тъга в християнската традиция – денят, в който Иисус Христос е разпнат на кръста. И все пак, именно в този тежък момент се ражда нещо по-силно – смисъл

Има седмици, които минават неусетно, и има една, която се усеща дори когато не я следиш съзнателно. Страстната седмица е точно такава – тиха, сгъстена, наситена със смисъл

Лазаровден винаги идва тихо – с първата истинска зеленина, с лекото затопляне на въздуха и с онова усещане, че зимата вече окончателно си тръгва. Празникът е част от подготвителния цикъл преди

Благовещение е един от най-светлите празници в християнския календар. Той се отбелязва на 25 март, точно девет месеца преди Рождество Христово, и символизира момента

Атанасовден се отбелязва на 18 януари, ден след Антоновден. В много райони на България двата празника се възприемат като тясно свързани – братя светци, които „коват" и „чупят" зимата

Ивановден, отбелязван на 7 януари, е един от най-наситените със смисъл и символика дни в българския народен календар. Той идва веднага след Богоявление и носи със себе си усещането

Има плодове, които са просто вкусни, и има такива, които носят в себе си цели вселени от смисъл. Нарът принадлежи към вторите. Той не е просто плод, а символ, разказвач, свидетел на древни ритуали

В календара има дни, които не блестят с пищност, но тихо и дълбоко носят знание, обич и онези древни жестове, с които народът ни е живял векове наред. Андреевден е точно такъв празник – топъл