Атанасовден се отбелязва на 18 януари, ден след Антоновден. В много райони на България двата празника се възприемат като тясно свързани – братя светци, които „коват" и „чупят" зимата.
Атанасовден е един от онези български празници, около които се преплитат християнска традиция, народни вярвания и много символика. Празнува се на 18 януари и е посветен на свети Атанасий Велики – един от най-почитаните светци в православния календар.
Свети Атанасий Велики е александрийски архиепископ, известен със своята мъдрост, непоколебима вяра и борбата си за защита на християнството. В народните представи обаче образът му придобива и друго измерение – той е владетел на зимата и студа, но и този, който дава път на пролетта.
Според народното вярване именно на Атанасовден зимата си тръгва, макар и само „да си подаде носа навън".
Поверията на Атанасовден – кога си отива зимата
В българския фолклор Атанасовден е повратна точка в годишния кръговрат. Казва се, че на този ден свети Атанас облича копринена риза, качва се на коня си и отива в планината, за да извика лятото. Оттук идва и вярването, че след този ден студовете вече „нямат такава сила", а природата бавно започва да се пробужда.
Смята се, че каквото е времето на Атанасовден, такова ще бъде и лятото. Ако денят е ясен, слънчев и тих, годината ще е плодородна и благодатна. Ако вали сняг или е мразовито, се вярва, че студът ще се задържи още, но пък реколтата ще бъде богата.
В някои краища на страната се е вярвало, че след Атанасовден дните вече осезаемо започват да нарастват, а светлината „се връща при хората". Празникът е свързван и със здравето – който почете свети Атанас, ще бъде здрав през цялата година и ще бъде предпазен от тежки болести.
Какво се слага на трапезата на Атанасовден
Атанасовден се чества с богата, но семпла обредна трапеза, в която всяко ястие носи символика. В много райони на България на този ден се коли курбан – най-често кокошка или петел. Месото се приготвя за общата трапеза или се раздава за здраве, като се вярва, че така се „умилостивява" светецът и се предпазва домът от болести.
Хлябът е задължителен. Обикновено се меси обредна пита, която се разчупва и се раздава на близки и съседи. В някои села стопанката прекадява хляба с тамян, за да има мир и благополучие в къщата.
На трапезата често присъстват още варено жито, боб, сарми, кисело зеле и вино. Ястията са топли и засищащи – сякаш за да дадат сила на хората в края на зимата и да ги подготвят за идващата пролет.
Имен ден и смисълът на празника
Имен ден празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Наско, Таня, Тано, Танчо.
Атанасовден е празник на надеждата, на търпението и на вярата, че всяка зима – колкото и дълга да изглежда – има своя край. Той напомня, че промяната започва тихо, почти незабележимо, но е неизбежна. И че след студа винаги идва светлина.
Коментари (0)
Вашият коментар