Бизнесът изпреварва образованието в отглеждането на лидери
Роси Кузманова е директор „Управление на човешкия капитал“ в Първа инвестиционна банка от 2012 година до момента. Магистър по психология, със специализации по трудова и организационна, възрастова, социална и политическа психология и с допълнителни квалификации в областта на мениджмънт и корпоративни комуникации, планиране и бюджетиране, моделиране на процеси, статистика и измервания; с опит като HR мениджър в български и мултинационални компании в сферата на търговия, телекомуникации, финанси. Асоцииран консултант по организационно развитие към консултантски и неправителствени организации. Сертифициран обучител с опит и призвание и горда майка на двама типични представители на новите хора в променящия се свят – Борис и Александър.
Интервюто на Роси Кузманова е част от специалното издание на „24 часа“ и MILA.bg „Жените – Умен свят“, посветено на дамите с визионерски нюх. След изключителния успех на първото подобно издание - „Жените, които променят“, екипът ни надгради своето търсене на успели личности и събра в 200 луксозни страници визията за утрешния ден на едни от най-проспериращите и вълнуващи българки. Прочетете ги.
- Какво ви отличаваше от връстниците, когато бяхте на 10, 15 или 20 години?
- За добро или не, винаги съм се отличавала от връстниците си, значително като дете и тийнейджър, най-вероятно в очите на някои хора и до днес, макар и не толкова остро и силно забележимо. Когато си млад и неопитен, виждаш основно последствията от различността си, без да осъзнаваш изцяло причините и/или да имаш зрелостта да оцениш различието през призмата на евентуални и най-често бъдещи позитиви. Когато си млад и ти липсва интегритет, често и почти винаги страдаш за и от различността си – най-вече защото не си сигурен дали това е за добро и защото нямаш опита и всички необходими умения да я превърнеш в конкурентно предимство. Предвид преклонната си възраст съм израснала в години, когато независимият характер, стремежът към свободно изразяване на себе си, активната позиция и желанието да измисляш и правиш нови неща и да ги довършваш докрай не бяха най-ценените и често срещани нагласи, качества и поведение. Тогава в сравнение с повечето свои връстници най-вероятно съм изглеждала като вироглава, самомнителна, трудно управляема, със странни и неприложими мисли и идеи, непрекъснато изискваща и стремяща се към нещо различно от общоприетото. Това, което повечето хора в тези времена виждаха в мен като индивидуализъм, арогантност, недисциплинираност, непремерена амбиция, впоследствие се оказа просто стремеж и ресурс за независимост в мисленето и поведението, креативност и ориентираност към резултат. Е, все още понякога съм наистина вироглава и самомнителна, като в повечето случаи успявам да впрегна тази енергия в положителна посока – да разбивам стени, когато е нужно, да минавам през трудности, без да остана с наведена глава, и да давам максималното от себе си във всичко, с което се захвана, защото продължавам да подхождам към всяко начинание с нагласата, че повечето (или поне много) неща зависят от мен.
- Как променяте средата, в която работите и живеете?
- Средата, в която съществуваме, винаги е функция от индивидуалните нагласи и поведение на хората в нея и от нормите и границите, които създаваме и поставяме. Опитът ми показва, че средата може да се променя достатъчно ефективно и устойчиво само и единствено в резултат на развитие на индивидуалните нагласи и поведение на всеки един от нас като част от нея. Защото и най-строгите граници, и най-съвършените норми могат да бъдат прегазени, заобиколени или изцяло дискрeдитирани от начина на мислене, очакванията, действията и поведението на хората – на всеки един поотделно и на всички ни заедно. Индивидуални нагласи и поведение се променят много трудно и при всички случаи бавно. За да съдействаш за такава промяна, се изискват изключителни личностни качества, развити в практиката умения, упоритост, постоянство и най-вече позитивна нагласа и безкрайно търпение. Когато имаш тази базисна лична нагласа и разполагаш с необходимите компетенции да въздействаш на индивидуално ниво, остава най-трудната част – да приемеш, че това е непрекъснат процес, можеш да напредваш с малки стъпки и не всеки ден, като никога не си сигурен дали и кога ще постигнеш резултат. Има много загуби, които трябва да приемеш с мъдрост, без его и като задължителна част от процеса. Има малко, но много ценни и сладки победи, осмислящи усилията и повод за гордост и лична удовлетвореност. Обобщено: опитвам се да променям средата, като първо развивам себе си и после се стремя да давам подходящите отправни точки на хората около мен, така че те самостоятелно, свободно и мотивирано да вървят към планираната промяна – всеки един в нагласите си и с ежедневните си действия и поведение. Когато повече отделни хора гледат и вървят в една посока, приносът към промяна на средата се мултиплицира. Основната ми отправна точка в убеждаването е, че ако един ден се събудим с мисълта колко ужасна е средата, в която работим и живеем, първото и единствено нещо, за което трябва да мислим, е какъв е моят личен принос за това.
- Как се отглеждат лидери? Вие виждате ли добра среда за тях в образователната система и в начина на правене на бизнес в България?
- За мен лидерът е човек, който може и постига максимално високи резултати по етичен начин – двете неща на еднакво високо ниво. За да постигаме високи резултати, е необходимо да виждаме и разпознаваме резултата, да се стремим към него и да имаме знанията, опита и способностите да го постигаме. Това само по себе си обаче никога не е достатъчно. Защото резултати се постигат през качествени отношения с хората. В противен случай резултатите и в професионалния, и в личния живот са краткосрочни или поне не много устойчиви във времето. Ако искаме да бъдем разпознати като лидери в работата и живота си извън нея, това налага да имаме нагласата и уменията да изграждаме продуктивни и етични отношения, което от своя страна изисква значителна социална компетентност, емпатия и висока емоционална интелигентност. За изграждането на такива личности са необходими образование и бизнес среда, които се асоциират с резултатна ориентираност, възможности за развитие на личностни умения и компетенции и насърчаване на разбирането, взаимното уважение и действената подкрепа. В нашите географски ширини има много какво да се желае във всяка от изброените области както в образованието, така и в бизнеса – като обучителни програми, начин на обучение и ценности в корпоративната среда. Опитът ми показва, че на този етап бизнесът като че ли изпреварва образованието в отглеждането на лидери. За организациите, които инвестират целенасочено в хората и екипите, каквато е и Fibank, развитието на лидери е последователна политика, облечена в конкретни мерки, корпоративни програми и инициативи.
Може да намерите „Жените – Умен свят“ на местата за продажба на списания в цялата страна.
