Злоупотреба с власт и корупционни схеми нищи последният филм на Райко Гърлич „Всичко си има край".
Филмът бе показан по време на последното издание на София Филм Фест, заедно с предходни творби на режисьора като „Застава" и „Конституцията", а Гърлич получи Наградата на София на Столичната община за своя принос към киноизкуството.
„Всичко си има край" вече може да се гледа по кината у нас като една от ролите е поверена на българската актриса Анжела Недялкова.
Продукцията е осъвременена адаптация на романа на хърватския автор Мирослав Кърлежа от 1938 г. „На ръба на разума".
Режисьорът умело прехвърля действието в наши дни, сякаш за да отрече напълно заглавието, че някога политическите схеми ще приключат.
Историята се върти около случващото се с Марк Пинтер (Живко Аночич) – трупал богатство и професионален опит като „адвокат на дявола". Героят изведнъж преценява да преосмисли кариерата си като спре да защитава политическата върхушка и да прикрива далаверите ѝ.
Заради това свое решение се налага да плати висока цена. Раздялата с отчуждената му съпруга съвпада със срещата му с някогашна негова любов, завърнала се от чужбина след дълги години.
Решен в криминална стилистика и филм ноар, филмът изгражда сурова действителност на балканските нрави, с вкорененото зло и ненаказуемост.
Режисьорът остава верен на сатиричния си стил, докато се прицелва в нелицеприятните истини за Балканите, но също така в киното му се усеща емпатия и социална ангажираност към житейските несправедливости.
Докато гостуваше у нас режисьорът сподели, че в която и страна да покаже филмът, всички зрители припознават описаното като собствената си реалност.
Може би, и защото Райко Гърлич подчертава как всеобщата корупция не познава граници и се предава като болестно състояние от поколение на поколение. Сякаш деморализацията е закодирана като дълбоко вкоренен манталитет, превърнал се в норма. И всички в този процес са замесени - едновременно приели образа на жертви и съучастници.
Коментари (0)
Вашият коментар