Родителски авторитет не означава родителска тирания

Родителят е задължително да пази авторитета си пред детето, но това не означава да проявява тирания. 

Има един малък детайл, който разделя тези две неща. 
Има родителски авторитет и това е добре за детето. Родителският авторитет е директен, без манипулация, с открито послание: „Искам да правиш това, което аз смятам за правилно", "Искам да си напишеш домашното", "Искам да отидеш до магазина", "Да помогнеш на семейството", "Искам да си почистиш стаята".

Родителският авторитет е важен компонент от живота на детето. Все още му е трудно да се ориентира в този свят, да си поставя приоритети: кое е по-важно и кое може да почака.

Какви умения ще са му полезни в обществото и благодарение на които може да възстанови енергията си. Кога е моментът да хвърляш камъни и кога да ги събираш.

Родителският авторитет е важен компонент от живота на детето. 

Родителският авторитет служи като опора и граница. Като изпълнява волята на родителя, детето може засега да разчита на неговите решения и да не прави свои. То все още не е зряло, това бреме е все още тежко за него.

И ако родителят може да понесе, че детето не изпълнява волята му веднага, или по определен начин, или със спазването на определени ритуали (задоволяващи нуждите на детето от самия родител), тогава властта не се превръща в тирания.

Как родителският авторитет се различава от родителската тирания

Родител с авторитет е способен да вижда детето си. Способен е да преживее забавяне в изпълнението на заповед, да вземе предвид обстоятелствата.

Способен е да забележи, че съпротивата на детето означава опит за защита на достойнството му. Че лъжата не е порок, а опит за бягство от преследване.

Родител с авторитет е готов да чака. Готов е да помогне. Не вярва, че действията на детето са в ущърб на достойнството му. Няма нищо лошо в достойнството му и едно малко и обичано дете не може да подкопае това достойнство.

Властта се различава малко от тиранията, но между тези преживявания може да има години терапия.

Родител, който има власт (и отговорност - именно отговорността за собствените процеси и за разбирането на процесите на детето разграничава властта от тиранията), се възприема от детето като авторитет и се уважава.

Детето може да се страхува от родител тиранин и да го идеализира. Но от такъв родител детето се научава да се разделя, да крие живата си част и след това да изисква от себе си и децата си премахването на тази жива част - в името на „съвършенството".

Ужасно горчиво е колко лесно един родител може да се превърже към ролята на тиранин – и колко трудно е да се върне при своето потиснато, отхвърлено, непокорно дете.
Дете, което е било просто живо – и е искало да бъде обичано.