"По-шантав петък" - поредната доза пакетирана носталгия

Размяната на тела в киното не е нещо ново, но явно е достатъчно апетитно и се предъвква за пореден път в „По-шантав петък".

Продължението на комедията от 2003 г. ("Шантав петък") явно отправя покана към онези пораснали зрители, които и преди 22 години са се забавлявали около затрудненията между героините на Джейми Лий Къртис и Линдзи Лоън, които тогава размениха телата си. И сякаш времето не съществува - историята им се повтаря като няма значение кой точно петък отново ще съдейства за случилото им се да се повтори.

Най-новата версия на "Шантав петък" просто съдейства на Дисни да  съберат остатъците от собственото си минало. Отново тела се разменят. Отново герои „научават" нещо за себе си. И отново ни се припомня колко е важно да „влезеш в обувките на другия", за да съдействаш и за своето личностно израстване. 

Всъщност първият „Шантав петък" датира от 1976 г., режисиран от Гари Нелсън, и представлява първата адаптация на романа на Мери Роджърс. Това беше време, в което идеята за разменени тела можеше да се приеме като новаторска и веднага се възприема от Холивуд като най-известния римейк е именно този с Линдзи Лоън и Джейми Лий Къртис.

 2025 г. – отново същите актриси, отново същата история. Само че този път героинята на Лоън е вече самотна майка, управляваща звукозаписна компания. Среща се с друг самотен родител (разбира се, романтичен интерес), чиито деца, разбира се, не са очаровани. И, разбира се, пак се разменят тела – този път и децата, не само възрастните. Като че ли всеки сюжетен обрат продава поредната порция емпатия.

На режисьорския стол сяда Ниша Ганатра (Transparent), която дава шанс да придаде живот в предсказуемата история, по сценарий на Джордан Вас.

Между Лоън и Къртис химията се е получила. Джулия Бътърс е талантлива, но и ние няма да ви изненадаме с факта, че формулата е изтъркана. Филмът ясно е предначертан и за новото поколение, което да срещне историите, с които са израснали  техните родители. 

Само че, за разлика от оригинала или по-успешни варианти на телесната метаморфоза като Big с Том Ханкс или дори "Отново на 17", новият "По-шантав петък" не е лош филм, но е е илюстрация на цикличността, в която киното е задълбало да пакетира носталгия, а Дисни за пореден път показва, че иска да си стои удобно в сигурното, поднасяйки все по-познати сюжети.