Есента в българския телевизионен ефир стартира със своето предсказуемо разноцветие: от големи формати за оцеляване и предатели до романтични риалитита, посветени на любовта в екзотични локации, и сутрешни блокове, претърпели леко „възрастово раздвижване". На пръв поглед картината е разнообразна - и в това е проблемът: когато многообразието се получава чрез ретуширане на едни и същи рецепти за скандал, ексцентричност и лесни емоции, зрителят получава не избор, а вариации върху едно и също меню.
Нека започнем с най-шумния кораб - Big Brother. Формулата е стара колкото и риалитито, но със смяната на костюма идва и познатият чар: нови лица, вече познати на публиката, и "виртуозно" съчетание на драматизъм и абсурд. NOVA представи водещия тандем Александра Богданска и Башар Рахал, а шоуто тръгна с обещания за „цветни и различни" участници - от самопровъзгласили се ловци на духове до „кралици" на кварталите. Това, което впечатлява, не е толкова оригиналността, колкото умението да се излъска фалшът до блясък: когато ексцентричността се превръща в инструмент за внимание, ефектът е едновременно забавен и тревожен. Водещите правят шоуто по дежурно-актьорски - майсторлък има, но и опасността форматът да се превърне в огледало на обществената скука си остава съвсем реална.
Паралелно с това другите големи риалити формати събират своя публика по различни причини. „Игри на волята" отново доказва, че физическото шоу за оцеляване има стабилно място: динамиката на изпитанията, напрежението върху участниците и фокусът върху отбора поддържат интереса. Зрителят го харесва - дори когато сюжетите се градят върху познати клишета, продукцията успява да внуши близост и емоция, които форматите за „скандал и флирт" рядко постигат. NOVA продължава да развива тази ниша, а публиката й отговаря подобаващо.
Интересно място в програмната схема заема и „Traitors: Игра на предатели" - световен франчайз, който този сезон е представен у нас като опит за по-интелигентно, стратегическо риалити. Мистерията и психологическите игри предлагат различен тип емоции - по-фини, по-малко крещящи и далеч от баналните телевизионни конфликти. Това е и големият му плюс: то говори на зрител, който търси не само забавление, а и умствено предизвикателство. Ако други предавания понякога изглеждат така, сякаш подценяват аудиторията и я смятат за лесна за манипулация, „Игра на предатели" намига на тези, които отказват да бъдат вземани за даденост. Дебютът му е свеж, различен и показва, че има място за по-интелигентно съдържание в праймтайма.
Разделителна линия в този телевизионен сезон минава и през сутрешния ефир. Завръщането на Венета Райкова в „Преди обед" доказва, че едно лице може да промени атмосферата на цял блок - от изискан към по-груб, но ефективен стил на „разкодиране" на съдържанието. Част от зрителите го намират за освежаващо, други - за прибързано и жълтеникаво. Факт е, че границата между „информационно" и „забавно" претърпява сериозна промяна. Журналистическият нюх на водещата е безспорен, но понякога изкарва на преден план дребнотемия, които биха стояли по-добре с повече дистанция и по-малко самореклама.
С „Ергенът: Любов в рая" проблемът е по-дълбок от обичайните конфузи и пикантни сцени: форматът често предлага морален компромис в името на зрелището. Когато „любовната" сюжетна линия се крепи основно на шок, жаргон и пошлост, губим шанс да видим истинските истории зад участниците. Да, предаването работи - ражда мемета, клипове и спорове, но има ли културна стойност? Дори и с лупа трудно може да се открие. Зрителят вече изглежда уморен от фабрикувани емоции, които не носят нищо повече от краткотрайно удоволствие - телевизионният еквивалент на fast food.
И все пак не всичко е изгубено. Този сезон показва и нещо добро: зрителят има избор. Между стратегически формати, класически състезания и по-авторски студийни предавания все още може да се намери алтернатива на „панаира на суетата". Това дава шанс редакциите да използват зрелището като инструмент, а не като самоцел.
Какво могат да направят телевизиите (и ние, като публика), за да повишим нивото? Първо, участниците да се избират с мисъл за драматургията, а не за „инстаграмната" им стойност. Второ, продуцентските трикове да не прикриват липсата на ясна редакторска отговорност. И трето, хуморът и критиката могат да вървят ръка за ръка, без да се превръщат в обида или кич. В крайна сметка телевизията е огледало, но е хубаво поне да бъде добре почистено, за да не ни показва криво отражение.
Есента носи шоу, скандал, носталгия и класически телевизионен калейдоскоп. Големият въпрос е дали ще продължим да възнаграждаваме най-шумните предложения или ще предпочетем формати, които освен рейтинг дават и истинско зрителско преживяване. Междувременно винаги можем да се посмеем, но с критичен вкус. Само така ще запазим добрия тон и онази необходима капка интелект в ефира.
Коментари (0)
Вашият коментар