Колко често си мислим, че изглеждаме ужасно на снимка, не се чувстваме фотогенични и ако може изобщо избягваме да заставаме пред камера. Всъщност почти няма човек, който да не изпитва притеснения като застане пред обектива.
Ето какво казва за подобен род мисли професионалният фотограф Тери Хофорд в специална TEDx лекция.
Ефектът на огледалното отражение
Цял живот виждаме себе си в огледален образ – докато се мием, оправяме или просто минаваме покрай витрина. Мозъкът ни е привикнал към тази „огледална версия" на нас самите.
Но фотографиите ни показват истинския образ – този, който виждат другите. И тъй като лицата ни не са напълно симетрични, разликата може да ни изглежда странна или „грешна". Това усещане не е защото изглеждаме зле, а защото образът е непривичен.
Решение: гледайте се по-често на снимки. Колкото по-свикнал е мозъкът ви с този образ, толкова по-„естествен" ще ви изглежда.
Несъответствие с начина, по който се възприемаме
Понякога снимката просто не отразява това, което чувстваме вътрешно. Може да изглеждаме прекалено сериозни, твърде „секси" или не толкова уверени, колкото си мислим, че сме. Особено при хора, научени (често подсъзнателно), че външният вид е мярка за стойност, всяко „несъответствие" между очакването и изображението може да доведе до дискомфорт.
Въпрос вместо осъждане: „С кое точно в тази снимка ми е трудно да се примиря?" Любопитството заменя срама с разбиране.
Хиперфокус върху несигурностите
Когато не харесваме определена част от тялото си – корем, ръце, брадичка – ние несъзнателно търсим точно нея на снимките.
Мозъкът ни търси потвърждение за нещото, което вече вярваме: „Ще изглеждам зле." И... го открива. Вместо това, опитайте да се фокусирате върху момента: Кой беше с мен? Как се чувствах тогава? Какво празнувахме? Както казва д-р Уейн Дайър: „Когато променим начина, по който гледаме на нещата, нещата, които гледаме, се променят."
Нереалистични очаквания към телата и снимките
Фотографията е просто уловен миг – често една осемхилядна от секундата. А тялото ни... е създадено да ни поддържа живи, не да изглежда „перфектно" от всеки ъгъл. И все пак, очакваме всяка снимка да бъде като от списание. Но разочарованието се ражда именно в разликата между очакването и реалността.
Истината: снимката не е съдия. Тя е просто спомен.
Някои моменти ще бъдат красиви, други – не особено ласкави, и това е напълно нормално.
Дискриминация към ъглите
Всички имаме любим „ъгъл", от който се снимаме. Но това не означава, че останалите ъгли са лоши. Пример: Селфи, направено отгоре – ласкателно. Селфи, направено отдолу – често избягвано. Но това „лошо селфи" е ъгълът, от който ви виждат децата ви, внуците ви, домашните ви любимци. И те не се интересуват от двойната брадичка или торбичките под очите.
Истинските моменти не се случват само под правилния ъгъл.
Вие заслужавате да бъдете снимани във всичките си измерения – не защото трябва да изглеждате съвършено, а защото съществувате.
Коментари (0)
Вашият коментар