Защо децата лъжат

"На лъжата краката са къси", е сред най-честите фрази, които сме чували, но да си признаем - кой от нас не е послъгвал в различни етапи от живота.

Може понякога да подведем някого неволно, но може да послъгваме и съвсем целенасочено. Обикновено това е знак, че нещо не харесваме и искаме да променим, а лъжата е маската, която си слагаме, стената, която издигаме от реалността.

Съществуват, разбира се професионални измамници, патологични лъжци, престъпници, недобросъвестни производители или търговци. Техните действия са добре проучени и документирани, измислени са дори детайлни инструкции как да се противодейства на подобни хора. Основният съвет винаги е: бъдете внимателни, бдителни и предпазливи.

Но най-болезнена е лъжата от близък човек — особено когато идва от собственото ви дете. В такива случаи няма универсално решение. Необходим е дълбок самоанализ. Ако, както твърдят психолозите, лъжата е опит да се излезе от трудна ситуация, то виновни са и двете страни — както този, който лъже, така и този, когото лъжат.

Детето не признава, че е счупило чаша, а прехвърля вината върху по-малкото си братче, котката или дори течение на въздуха.

 Може би е трудно да каже истината на родител, който е перфекционист — човек, който избърсва всяка прашинка и не търпи нередност.

Детето не иска да разкаже какво се е случило в училище, тъй като вероятно чувства, че родителите очакват от него прекалено много, без да правят компромис с възрастта му и неговите интереси.

Детето крие първата си влюбеност, като се преструва, че се среща с приятели. Може би се е научило, че родителите не уважават личния му избор и често критикуват или ревизират приятелствата му.

Детето казва, че го боли глава или е уморено, когато е видимо тъжно. Вероятно не иска да сподели проблемите си, защото се страхува от прекалено емоционална реакция — сълзи, упреци, пренебрежение или обвинения.

Детето отговаря дръзко, когато бъде хванато в лъжа: „А вие самите не лъжете ли?"  И родителите не могат да отрекат: може би са обсъждали зад гърба на съседка, с която преди малко са се поздравили любезно, или са излъгали защо не канят някого на семейно събиране.

Как да реагираме на детската лъжа?

Животът е сложен и не можем да избегнем всички трудности. Но можем да помогнем на детето да не чувства нужда да лъже поне родителите си. Ето как:

"Счупената чаша" не може да се върне обратно, но може да се преосмисли позицията: кое е по-важно — хората или вещите? Реагирайте адекватно и с разбиране.

"Оценките в училище" не са равни на провал. Навременната подкрепа и разбиране могат да променят ситуацията.

"Първата любов" оставя траен отпечатък. Може да вдъхнови или да остави горчивина. Важно е детето да почувства, че може да се довери на родителите си, без страх от осъждане. Неговият избор е негов, а вашата роля е да го насочите внимателно.

"Да съчувствате на детето", да преживеете с него неуспеха, е израз на истинска любов. За детето е важно как то се чувства, а не как го преживявате вие. Понякога трябва да оставите своите емоции на заден план.

Не е справедливо да осъждате детето за нечестност, когато то просто копира възрастните. Ако искате да възпитате почтено дете, първо обърнете внимание на собственото си поведение. Децата са интуитивни — те усещат фалша, дори когато не го разбират напълно. А тяхната естествена склонност към подражание ви прави също отговорни за тяхната лъжа и прикриване.

„Мен лесно могат да ме излъжат — аз самият искам да бъда лъган" — тази фраза важи за много родители. Те създават илюзията, че децата им са „перфектни", че методите им на възпитание са „правилни", че всичко е наред. Приемат лъжата за истина, защото не искат да чуят реалността.

Но в един момент се налага да направим избор: горчивата истина или сладката лъжа. Първата ни прави по-силни. Втората — ни приспива. До време.

А и още - да осъзнаем за себе си, и за детето, че когато изричаме неистини, лъжем най-вече себе си.