Когато малките деца бягат

Едно от най-запомнящите се моменти при родителството е прохождането на малкото дете. Постепенно то става все по-уверено в способностите си и започва да изследва нови територии. Тогава идва и момента, в който възрастните трябва да са напълно нащрек.

Малко неща могат да ни стреснат така, както мигът, в който детето внезапно побегне напред към улицата. Макар някои да намират това за палаво или дори забавно поведение, истината е, че в много ситуации това е опасно, изтощително и плашещ. Зад това поведение се крие много повече, отколкото изглежда.

Когато децата бягат, това не е проява на непослушание, а начин да изразят потребности. Ако вие отговорите с разбиране, игривост и поставите ясни граници, ще изградите по-сигурна връзка и повече спокойствие – както за вас, така и за тях.

Според експерти в детската психология, всяко дете има три основни здравословни потребности:

• Привързаност – желанието за емоционална връзка и сигурност
• Опит – нуждата да опознава света, да експериментира
• Сила – стремежът към автономност и чувство за контрол

Всеки път, когато детето върши нещо – дори и да изглежда „лошо поведение", то опитва да задоволи една или повече от тези потребности.

Например детето се обръща, за да ви потърси с поглед (търси сигурност). То тича напред (търси нови усещания). То води пътя (показва независимост и сила).

Но някои ситуации представляват истинска опасност, особено ако малкото изтича твърде много напред в непознато пространство. Реакцията ни трябва да е незабавна.

Ето няколко подхода:

Спрете и се наведете към него – разтворете ръце за прегръдка и извикайте по име: „Къде е моето слънчице?"Това работи особено добре, ако вече сте изградили този навик като игра.

Понякога жестът или кратката команда: „Ела тук!" е достатъчно ефикасно. Може такъв момент да превърнете в игра. „Охо, колко си бърз! А сега – кой ще стигне пръв до мама?" Ако този подход действа, не започвайте с упреците. По-добре го попитайте какво вижда. Обяснете му, че за него това е игра на гоненица, но се е отдалечило твърде далеч, което е опасно. Така поставяте граници без наказание, без морализиране и с уважение към личността на детето.

Специалистите казват, че е важно да бъдат удовлетворени нуждите на детето по безопасен начин.

Може да му обясните да се отдалечава само на определено разстояние и после да се връща. Друг вариант е да му позволите да се отдалечи в парк, където няма автомобилен трафик като му дадете за задача да стигне до конкретно място (напр. пейка, дърво) и да се върне. Или да му кажете: „Можеш да тичаш, докато не кажа „стоп"."

Предложете му алтернатива. „Знам, че искаш да тичаш, но трябва да останеш на тротоара. Там е безопасно.", „Виждаш ли този жълт знак? Тичай до него и се върни.",  „Ти искаш да водиш – добре, бъди лидер. Аз ще те следвам."

Детето няма капацитет все още да върви кротко до вас през цялото време. И това е напълно нормално. Вие сте тези, които можете да му помогнете да пренасочи енергията си, вместо да я потиска.

 Изразявайте неговата сила.  „Ти вървиш до мен. Знаеш как да бъдеш в безопасност", "Държиш ръката ми, когато пресичам. Това е нашето правило.", „Върна се, когато те повиках. Това е отговорно поведение!"

Децата вярват в онова, което им казваме за тях. Ако им говорим с уважение и им напомняме за силните им страни, това се превръща в част от тяхната идентичност.

 И ако детето постоянно бяга, знайте, че няма веднага да успеете да спрете това негово поведение. Говорим за процес, който се гради с търпение. Важно е да признавате често успехите му. Преди разходка припомнете правилата с игрив тон. „Ще ходим до парка. Как се разхождаме? Не бягаме далеч от мама, нали? А ако искаш да тичаш? Да, питаш първо. Браво! Ти вече знаеш как се прави!"

 Колкото по-често отбелязвате, че се справя, толкова по-мотивирано ще е детето да повтори доброто поведение.

Може да играете предварително ролева игра у дома – вие сте детето, то е родителят. Ще се изненадате колко сериозно ще го приеме.

Понякога никой от методите не действат. Причините може да са много - може детето да е просто гладно, изморено или претоварено.

В такива случаи, не е в състояние да ви чуе, но може да му обясните, че е трудно някой да слуша, ако е гладен. Предложете му да се приберете да си вземете нещо вкусно.

 И накрая – ако се наложи, поставете ясна граница. Ако всичко друго е изчерпано, можете спокойно и твърдо да кажете: „Изчерпах търпението си. Ако избереш да избягаш пак, ще се приберем веднага." И ако се наложи – направете го. Без драми. Без заплахи. Само с уважение и последователност.