Напишете дума/думи за търсене

Воайорството - (не)добро за секса

Не знам за вас, но аз едно време много си играех на „Седморката на Блейк” в махалата. Бях нафуканата брюнетка Кали, която чевръсто телепортираше останалите деца във фантасмагорични реалности. Много ми се искаше наистина да се изпарявам в ефира на въздуха и за нула време да се озовавам на другата страна на Луната.

Когато пък започнах да се тормозя с перипетиите на Арабела и нейния сблъсък с даващата невидимост пелерина на Румбурак, мечтата ми за свръхестествени сили се промени в това да се ширя незабелязана от никого, за да мога да наблюдавам хората. И до ден днешен обичам да го правя. Взирам се в околните, опитвайки се да разбера какъв начин на живот живеят, какво ги тревожи, какво ги е зарадвало току-що.

И, ей така, ненадейно през годините се превърнах в съвършения воайор.

Оня, средно безсрамният, който не знае свян, но пък зачита личното пространство дотолкова, доколкото му позволяват другите да си развее присъствието там.

Помня, че първият ми досег с реалното сексуално воайорство се случи във все още соц Чехословакия. Бях на летен лагер по есперанто, а базата, в която бяхме настанени, се използваше от местен мъжки волейболен отбор.

Ами да ви кажа май досега по-красиви голи мъжки тела на живо не съм виждала. Батковците бяха, разбира се, височки, депилирани от горе до долу, с напращели мускули и с интересни за четвъртокласните ми очи буйни гениталии.

И така неусетно започна моето залитане към това да пускам по един поглед на съседите отсреща, които доста щедро предлагаха на показ пищността на телата си, любейки се на терасата понякога. Крадешком да оглеждам жилавото тяло на монтьора в сервиза, облечен с гащеризон на голо. Да попивам жадно от плътската сила на един приятел на вуйчо, който разсичаше дървата за огъня с безпощаден замах.

Не броя обаче за воайорство връхлитането в стая, в която се любят мои приятели. На това му казвам забързано нечукане...от моя страна. Ако чукам на всяка врата, която искам да отворя, със сигурност ще спестя на околните доста неловкост, а и на себе си, макар че аз обичам да наблюдавам любовта на другите.

Помня, че веднъж попаднах на любовните придихания на даскалката по физическо, която се опитваше да реши сексуалното уравнение на господина по математика. Така и не ги видях в поза „прескочи кобила върху корен квадратен”, но пък за сметка на това се насладих на приказно звуково воайорство. Както повелява традицията – учителите трябва да те учат. Е, научиха ме как да крещя на воля мръсотии, когато около мен е претъпкано с народ.

Ама няма какво да се лъжем, всички сме си малко воайори.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X