Тикви, чудовища, вещици, скелети, вампири и супергерои - на Хелоуин обиколките на маскирани, тръгнали на лов за "пакост или лакомство" са обикновена гледка. Подготовката за празника започва дни по-рано, въпреки че това съвсем не е българска традиция. Това се оказва и сериозна причина мнозина да остават скептични към навлизането му по нашите ширини.
Корените на Хелоуин идват от келтския езически ритуал Самайн, с който се отбелязва краят на лятото. Намаляването на светлите часове за сметка на тъмните се е считало за причина духовете да настъпват повече в живота ни и затова следва плашенето им с огньове и стряскащ маскарад. Подобни ритуали, дори по-внушителни, си имаме и ние, особено в кукерските обичаи и техните ритуални танци за прогонване на злото и осигуряване на плодородие.
И все пак все повече млади хора у нас, подтикнати и от не един филм по темата, приемат отбелязването на Хелоуин като задължителна част в годината и звънят на съседските врати, подготвени с костюми и настроение.
Има няколко теории за произхода на този обичай:
Едната гласи, че по време на Самайн хора оставяли храна навън, за да успокоят пътуващите духове. С времето започнали да се обличат като тези същества и да получават храна и напитки в замяна.
Втората теория свързва обичая с шотландската практика „guising", версия на „souling" — през Средновековието бедни хора и деца обикаляли домовете и събирали храна и пари в замяна на молитви за починалите. По-късно молитвите били заменени с песни и шеги.
Трета версия твърди, че американският обичай произлиза от германо-американски коледен обичай, в който децата се обличат в костюми и посещават съседи, които трябва да отгатнат кои са. Ако не успеят — получават лакомства.
Традиционните цветове на Хелоуин са черно и оранжево като това също е наследство от Самайн: черното символизира края на лятото (смъртта на сезона), а оранжевото — реколтата и есента.
В далечното минало се палели огромни огньове, които да осветяват пътя на душите, търсещи отвъдното. Днес тези огньове са заменени предимно със свещи — чиито светлини създават атмосфера, но са по-безопасни и лесни за поддържане.
Обикалянето от врата на врата и събирането на лакомства е част от празничната традиция. Но до средата на XX век, „лакомствата" не били задължително бонбони — често давали плодове, ядки, монети или дребни играчки. След 1950‑те, с растящата популярност на фразата "пакост или лакомство", компаниите започват да произвеждат индивидуално опаковани бонбони. Постепенно те се превръщат в доминиращата форма на подаръци за Хелоуин.
И дори да не харесваме комерсиалността в този ден, няма нужда и да обявяваме война на захарта и костюмите. Родителите могат спокойно да спрат „сладката престрелка", като заложат на домашни сладкиши с по-здравословни продукти или просто напълнят купичката с плодове вместо бонбони. Да, празникът не е наш. Да, имаме си кукери, Задушници и доста по-автентични начини да гоним злите сили. Но децата се забавляват, фантазията се развихря, тиквите светят, а улиците гъмжат от малки вещици и супергерои. Вместо да ги гледаме като пришълци от друг свят, по-добре да използваме момента – да им разкажем какво са кукерите, защо се палят свещи на Задушница, или кой е Самайн и защо той, пък, много прилича на нашите си обичаи. Културата не е умряла, тя се предава, съпоставя и обогатява. Дори когато изниква стряскащо или носи шапка на тиква.
Коментари (0)
Вашият коментар