Селекция от най-добрите британски филми, които да гледаме по Коледа

По Коледа преяждането е почти в кърпа вързано не само с вкусни ястия, а и със захаросани сюжети. И ако сте от хората, на които това им идва в повече, по-добре се насочете към британското кино, където хуморът е поне мъничко по-саркастичен, самоуверен, с достатъчна самоирония и недоправеност.

"Наистина любов"

Започваме с наистина класика. Филмът на Ричард Къртис се превърна в явление още с появата си през 2003 г. Не само, заради актьори като Хю Грант, Ема Томпсън, Алън Рикман, Колин Фърт, Кийра Найтли, Лиъм Нийсън, но и заради начина, по който съчетава пъзел от различни истории, уловили човешките емоции като любов, тъга, приятелство.

Всичко съвършено пасва на духа по Коледа. Филмът си има всичко - сантимент, но по британски сдържан, симпатични с несъвършенствата си герои, липса на перфектност в любовта и в живота, точно от това, от което имаме нужда всички ние несъвършените.

"Време за мъже"

Точно тази британска комедия съблече табутата и облече цял свят в добро настроение. История за работническата класа, но през призмата на хумора, честността и неподправената човечност и нескромна доза английско безочие.

Сюжетът наблюдава какво се случва с група безработни, които в отчаянието си да спечелят пари, продават достойнството си, превръщайки се в стриптизьори. История за мъже, които губят всичко и точно затова решават и да дадат всичко от себе си. Режисьорът Питър Катанео умело дирижира в свежи тонове не само икономическата криза, но и мъжката уязвимост, която притежава силата да преживява пораженията през смеха и взаимната подкрепа.

"Четири сватби и едно погребение"

Отново британски хумор и отново Хю Грант. Приключенията тук са на група приятели, кръжащи между сватби и погребения. Поредното британско заглавие, превърнало се в културен феномен с неговата трогателност, елегантност и липса на блудкавост.

Освен Грант, сред актьорския състав влизат още Андрю Линкълн, Кристин Скот Томас, изграждащи фини образи на лунатици, романтици, дълбоко човечни колебливи и искрени.

Рок радио

История за група диджеи, които през 60-те години на миналия век създават пиратско радио в открито море. Филмът е изпълнен с отличен британски хумор, забавни персонажи и много музика от 60-те. Времето, което се свързва със златната епоха на британския рок, когато музиката е по-страстна, емоционална, дръзка. 

Variety го нарича „филм, който съчетава духа на бунта с музиката, която определя цяло поколение". Музикални класики от The Who, The Rolling Stones, Дейвид Боуи, се "надпяват" със също толкова достойни британски шеги и житейски абсурди.

"Дневникът на Бриджит Джоунс"

Това може да излезе и като британска шега, но ето, че отново е замесено името на Хю Грант. През 2001 г. Рени Харлин адаптира за големия екран романа на Хелън Фийлдинг и създава филм, който веднага се превръща в култова романтична комедия. Рене Зелеуегър се превръща във вечната Бриджит - чаровна неудачница, брояща килограмите, но не и калориите, обичаща алкохола, мъжете, големите гащи и смотаните пуловери с коледни сюжети.

А това да се изказва нелепои да изпада в неловки ситуации е сред основните ѝ номера. Като съвременна адаптация на "Гордост и предразсъдъци" е замесено и името на Колин Фърт, влязъл в образа на Марк Дарси. Химията му със Зелеуегър ще остави всеки да им съчувства, да се смее и да се влюби заедно в тях.

Какво направихме през ваканцията

Филм за семейните отношения, по британски безкомпромисни.

 Историята следва семейство, което пътува с три деца към имението на дядо им в Шотландия, за да отпразнува 75‑ия му рожден ден.

Родителите се стараят да скрият собствените си проблеми, включително брачно напрежение, за да не развалят специалния ден на дядото. Но там се случва нещо неочаквано, но съвсем реално. Има я темата за (не)разбирателството, (не)приемането, старите кавги, живота и смъртта. Насъбира се поредица от щури абсурди, викингски ритуали и чувствителни моменти за раздяла, спомени и любов.

"Шон от мъртвите"

Този път насред шегите и смешките, нахлуват и зомбита, всяващи уж ужас. През 2004 г. Едгар Райт представя филм, който бързо се превръща в класика. Филмът разказва за Шон (Саймън Пег), обикновен служител в магазин, чието скучно всекидневие така се е впило в характера му, че дори прииждащия апокалипсис със страшни зомбита не могат да убият мързела му, както и плановете му да ги "посрещне" с бира в ръка.

Обичайните сцени на ужас са пренасочени към комедията, но без да се губи напрежението. Variety пише за филма, че британският хумор може да убива - в буквален и в преносен смисъл".