Бриджит Бардо имала трудна връзка със сина си, така и не станали близки

В деня, в който киното отбеляза своята 130 годишнина от своето създаване, си отиде една от неговите икони - френската актриса Бриджит Бардо. Тъжната вест стана ясна на 28 декември, Бардо почина на 91 години. 

Отиде си една от най-влиятелните и противоречиви фигури в историята на европейското кино. Бардо оставя след себе си внушителна филмография и образ, който олицетворява цяла епоха. Жената, която през 50-те и 60-те години преобърна представите за женственост, свобода и слава, остава символ на време, в което киното започна да говори на нов, по-освободен език.

В рамките на близо 20 години активна и бляскава кариера звездата участва в около 50 филма, сред които „И Бог създаде жената", „Презрение", "Големите маневри", "Бабет отива на война" и много други. И докато променя образа на жената в киното, личният ѝ живот е белязан от дълбоки противоречия и болка.

 Бардо се омъжва четири пъти - за режисьора Роже Вадим (1952–1957), за актьора Жак Шарие (1959–1962), за германския милионер Гюнтер Закс (1966–1969) и за бизнесмена Бернар д'Ормал, за когото се омъжва през 1992 г.

Решаваща фигура в живота ѝ е режисьорът Роже Вадим – неин ментор, любов и първи съпруг. Именно той стои зад филма, който ще я превърне в легенда. През 1956 г. излиза „И Бог създаде жената" – продукция, която, по думите на The Guardian, превръща Бардо в „културен шок за Запада". В ролята на Жюлиет тя играе жена, която следва желанията си без вина и срам – немислимо поведение за времето. Филмът предизвиква скандали и забрани, но философи като Симон дьо Бовоар възхваляват Бардо като символ на абсолютната свобода.

Особено тежък за нея е вторият ѝ брак – с актьора Жак Шарие, от когото ражда единствения си син Никола. В автобиографията си „Инициали Б. Б." актрисата прави шокиращо откровени признания. Тя заявява, че никога не е искала да бъде майка и преживява бременността като дълбоко травмиращо преживяване.

Брижит Бардо ражда новородения си син Никола в апартамента си в Париж. Момченцето, с тегло около 3,2 кг, е родено на 11 януари 1960 г. – първото и единствено дете на френската кинозвезда, припомня People.  В мемоарите си Бардо говори безпощадно откровено за бременността си и нежеланието да стане майка: „Гледах плоския си, строен корем в огледалото като скъп приятел, върху когото се канех да затворя капака на ковчег." След развода им Жак Шарие получава попечителството над Никола и детето израства основно с родителите на баща си.

По-късно Бардо признава в интервю: „Не отгледах Никола, защото самата аз имах нужда от опора и корени. Не можех да бъда неговите корени, защото бях напълно откъсната, нестабилна и изгубена в този луд свят."

Преди излизането на "Инициали Б.Б"  Никола и Жак Шарие се опитват да спрат публикуването на пасажите, в които Бардо пише за тях. Те не успяват, а описанието на Никола като „обект на моето нещастие" се превръща в една от най-обсъжданите части на книгата.

В мемоарите си актрисата разкрива още, че е направила два аборта преди бременността, която износва – единият от тях почти фатален. Тя пише и че е направила опит за самоубийство, след като Шарие ѝ забранил да продължи актьорската си кариера, за да роди детето им.

„Исках да се освободя във всеки смисъл на думата. Исках и не можех, защото бях затворник на прекалено известното си име, на притежателния характер на Жак, затворник на тялото си, лицето си, детето си."

След публикуването на книгата през 1997 г. Никола и баща му завеждат дело срещу Бардо за нарушаване на личния им живот. В мемоарите тя твърди, че Шарие е бил насилник и сравнява бременността си с „тумор, който расте вътре в мен". Парижки съд осъжда актрисата да плати около 40 000 долара глоба. 

 Шарие публикува своята версия на историята в книгата My Response to Brigitte Bardot („Моят отговор към Брижит Бардо"). „Като давам своята версия, аз ѝ правя голяма услуга," казва той пред The Telegraph. „В известен смисъл я реабилитирам. Реалността на любовта ѝ към Никола, доказана от писмата, които съм запазил, говори много по-добре за нея от ужасите, които самата тя написа."

Жак Шарие умира през 2025 г. Въпреки трудното им минало, Бардо и Никола поддържат известна връзка. През 1992 г. тя се омъжва за Бернар д'Ормал в Норвегия – близо до мястото, където живее Никола със семейството си.

„Две седмици след като се запознахме, Брижит се обади на Никола, защото искаше да ме срещне с него," разказва д'Ормал.
„Малко преди да тръгнем, тя каза: „Защо не се оженим, докато сме там?" И го направихме. Тихо."

В интервю за Paris Match през юни 2024 г. Бардо разкрива, че умишлено избягва да говори за сина си публично, защото му е обещала да не го споменава повече в интервюта.

Покрай Никола Брижит Бардо става баба и прабаба – факт, който тя също предпочита да пази далеч от публичното внимание.

Въпреки личните си драми, на екрана Брижит Бардо буквално помита остарелия образ на жената от 50-те години, отбелязва BBC. В свят на сдържани героини и строги морални рамки тя се появява като естествена, чувствена и неподчинена сила. Съчетавайки момичешки чар и френска еротика, Бардо се превръща в първата истински модерна звезда на Европа.

Международната преса я нарича „принцесата на нацупените устни" и „олицетворение на сексуалната революция". С времето обаче самата тя започва да отхвърля този образ. Безмилостно рекламирана като секссимвол, Бардо се чувства затворена в клише, което ѝ пречи да бъде възприемана като сериозна актриса.

През 60-те години тя работи с най-големите имена на европейското кино – Жан-Люк Годар, Анри-Жорж Клузо, Луи Мал, както и в международни продукции с Марчело Мастрояни и Шон Конъри. Въпреки това Бардо по-късно признава: „Не ми позволиха много да играя, най-често трябваше да се събличам."

Паралелно с киното тя прави и музикална кариера, включително оригиналния запис на „Je t'aime... moi non plus" със Серж Генсбур.

През 1973 г., едва на 39 години и след близо 50 филма, Брижит Бардо взема радикално решение като напуска киното завинаги.

Както отбелязват BBC и The Guardian, втората половина от живота ѝ е посветена на борбата за правата на животните. Тя основава Фондация „Брижит Бардо", финансирана чрез продажба на лични бижута и киноспомени, и се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на този активизъм в Европа.

С времето обаче образът ѝ е засенчен от крайни политически позиции и съдебни дела за подбуждане към омраза, което превръща последните ѝ години в период на изолация и скандали.

Преди смъртта си на 91-годишна възраст Бардо неведнъж попада в центъра на обществено недоволство заради остри и противоречиви изказвания. През 2018 г. тя нарича движението #MeToo „лицемерно и нелепо", а през 2008 г. е глобена с над 25 000 долара заради изявление, че мюсюлманите във Франция „разрушават страната".

Брижит Бардо остава парадокс на XX век – жена, която освободи женския образ, промени киното и културата, но чийто живот показа колко тънка е границата между икона и противоречие.